𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)

Part 20

КЕЙТЛИН

Устните ми трепнаха ,ала звук не последва. Гърлото ми пресъхна за миг ,а ръцете ми ,които допреди секунди сръчно приготвяха чая ,вече не знаеха какво да правят. Освен едно.....да треперят. Като лист оставен сам в буря.

-Н-н-началник Алистър?-изпелтечих ,взирайки се в него с широко отворени очи.

Стоеше там.
Мокър от дъжда, със сивия спортен екип, прилепнал по широките му рамене. Внушителен. Застрашителен. Безмълвен.
Но най-страшното не беше това.
Най-страшното беше ,че бе същия.
Напълно същия.

Страхът се пропи във вените ми. Прониза стомаха ми, като нож ,обвит в отрова.

Вещица

Думата отекна в главата ми, сякаш бе прошепната в ухото ми. Още можех да усетя омразата в гласа му. Онази.....ледена, безпощадна омраза. Онази ,която те кара да се предадеш ,преди дори да си започнал да се бориш.

Светът се сгърчи. Всичко рухна.

Животът ,който с цената на всичко се опитвах да изградя наново..... далеч от миналото.... от болката.... И най-вече.... далеч от него.
Всичко се срина.
Само за миг.
Без предупреждение.
Без милост.

Бях отново онова момиче.
Момичето с разбитите нокти ,което дращеше по стените.
Момичето ,което скубеше разрошените си коси в тъмната, студена килия.
Момичето ,което крещеше без глас и се молеше да го пуснат.

И въпреки всичко.... въпреки всичко.... не можех да откъсна поглед от очите му. От онези очи ,които няма как да забравя.

Сега бяха по-тъмни ,от както ги помня. По- бурни и наситени. Криещи емоции....много емоции.
Като спомен ,който отказва да умре.

Тези две сини очи....
Очи, които ме бяха съсипали.
Очи, които дори и в най-тъмните ми дни не успях да забравя.
Очи, които ме познаваха.

Но не....не жената ,в която се превърнах.
Те познаваха...мен.
Истинската мен.

Прочистих гърло ,готова да проговоря ,но той пристъпи към мен. Сепнах се и бързо отстъпих назад.

Щанда обсипан с цветя ни разделяше ,но надигаща се паника в мен изобщо не смяташе ,че няколко дъски ще ме спасят от него.

Взираше се в мен. Дори не мигаше. Сякаш ме сканираше. Изучаваше.

Тежките му крачки - онези ,които можех да позная още преди да е влязъл в стаята за разпит - се приближаваха към мен.