𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)

Part 11

ДЖЕЙКЪБ
Отпивах поредна глътка от уискито ми. Не можех да спра да мисля. Не можех да спра да мисля за думите на майката на вещицата.

Ако жертвата не ви беше сестра щяхте ли да сте толкова убеден ,че дъщеря ми е убийца?

Защо се замислях над тези думи все повече? Защо директорката се държеше така сякаш крие нещо? Защо имаше толкова неизвестни?

Чукане по вратата прекъсна мислите ми.

-Влез!

-Началник?-беше Мелани.

-Какво искаш?-казах троснато без дори да я поглеждам.

-Нося ви кафе,но вие явно сте на твърдо.

-Да,ако няма друго....

-Всъщност....мога да ви помогна да се отпуснете.

Тя затвори вратата и дойде до бюрото заставайки зад мен. Дългите и нокти ме погалиха по врата и се шмугнаха надолу в ризата ми по гърдите ми. Тя се наведе и целуна врата ми.

-Мелани!

Казах остро и премахнах ръцете и. Тя ме изгледа някак невярващо. Явно,не беше свикнала да и се казва НЕ. Станах от стола ми ,взех якето си и напуснах кабинета ми.

Трябваше да говоря с вещицата този път като полицай ,не като брат.

КЕЙТЛИН

-Донован на свиждане.

Свиждане? По това време на нощта? Кой ли можеше да е?

Полицаят ме поведе към стаята за свиждане. Отвори вратата и......

О,не!

Цялата затреперих. Сините му очи ме пронизаха. Не отделяха поглед от мен нито за секунда. Седнах на стола срещу него и погледнах надолу към ръцете ми,които дърпаха ръкавите на пуловера ми.

-Искам да ми обясниш всичко. Отначало.-каза той с глас ,който нямаше и капка емоция.

-Познавах Ашли от допълнителните часове по биология. Винаги сме се поздравявали ,когато се видим. Усмихвахме се една на друга. Тя ми сподели ,че иска да стане ветеринарка.....

Той вдигна ръка прекъсвайки ме.

-Не това. Ясно ми е,че сте се познавали и сте били в добри отношение. Искам да ми обясниш за онази нощ.

-Моята приятелка ,Бритни, ми оцапа роклята с торта. Аз и казах,че ще отида да я изчистя,тя искаше да дойде с мен ,но аз и казах ,че не съм дете. Оставих я да танцува.

Преглътнах шумно. Очите ми се насълзяваха и гледах надолу. Не можех да го погледна в очите,въпреки че усещах погледа му върху мен. Прогаряше ме. Изгарях жива. Като вещица на клада. Все пак за него аз съм вещица.

-Когато влязох в тоалетната видях момиче на пода. Цялото и лице беше обезобразено. Имаше толкова много кръв ,че първоначално не я познах. Ножът беше между гърдите и.-посочих с треперещата ми ръка точното място.

-Повиках за помощ. Никой не ме чу. Музиката беше прекалено силна,но кървавите ми ръце привлякоха вниманието им. Помня как крещях за помощ. Молех се да извикат линейка. Една от госпожите ми удари шамар и ме обвини ,че аз съм тази ,която е причинила това на Ашли.

Сълзите вече падаха по бузите ми. Не се и опитвах да ги крия.

-Дойде полицията ,арестуваха ме и другото го знаете.

Той мълчеше. Вдигнах глава и го погледнах в очите. Този красив дявол. Не спираше да се взира в мен.

-Съжалявам за Ашли. Наистина.-прошепнах.

-Имаше ли някой ,който да не я е харесвал? Да е имала проблеми с някого?

-Мисля ,че не. Всъщност......

Замислих се за секунда.

-Джесика.

-Джесика? Коя е Джесика?

-Джесика Бел. Дъщерята на директорката и кмета. Тя и завиждаше. Имаше конкурс за най-добро есе. Всяка година го печелеше тя ,но тази спечели Ашли. Винаги съм знаела,че печели само заради фамилията си и влиянието на родители и.

Джейкъб продължаваше да ме гледа,но този път в изражението му....изглеждаше така сякаш за първи път ме слуша.

-Тя никога не оставаше безнаказано момиче ,което е над нея.

Замълчах. Той се изправи и се запъти към вратата.

-Кейтлин.....благодаря за лавандулите.-на последната дума гласа му се пречупи,което накара сълзите ми отново да закапят.