𝒫𝓇𝑜𝓋𝑒 𝓎𝑜𝓊𝓇 𝒾𝓃𝓃𝑜𝒸𝑒𝓃𝒸𝑒 (Докажи невинността си)

Part 12

..Седмица по-късно..
ДЖЕЙКЪБ

Бях разпитал отново всеки един. Учителите, учениците ,сервитьорите както и директорката. Вече бях убеден ,че имаше нещо гнило в цялата работа. Начина ,по който мнозинството твърдеше ,че Кейтлин е невинна се усещаше някак естествено. Истинско. Докато другите говореха със странна доза на нещо ,което не можех да разгадая. Знаех,че начина ,по който ги гледах ,с моя поглед на ловец търсещ поредна жертва ги изнервяше.

Остана ми само един ,който не бях разпитал. Джесика Бел. И нейният ред ще дойде.

Погледнах снимката на бюрото ми. На нея беше Ашли с любимата си розова рокля. Тя си беше истинска кукла Барби. Сини очи,руси коси ,и с тази рокля......

Погалих лицето и. Как ми липсваше само. Липсваше ми остроумието и. Гласът и. Бърборенето и.

Не можех да я върна ,но щях да разбера истината. Можех ли да вярвам на вещицата? Защо думите на майка и ме накараха да се замисля? Защо отворих случая отново? Защо очите и бяха невинни? Господи! Трябваше да се отпусна. Извадих телефона си и набрах номера на Мелани.

КЕЙТЛИН

Мина още една седмица. Тук времето не летеше. Течеше бавно и мъчително. С какво заслужих това? На кого навредих ,че съм наказана така? Не съм направила нищо лошо. Не знаех кой и защо.

Свих се на кълбо в тъмната килия,която имаше странен аромат на желязо и мухъл. Имах алергия към влажни места и не ми се отразяваше добре. Чувствах как с всеки изминал ден силите ме напускат. Чух приближаващи стъпки,но не обърнах внимание. Който и да е ,няма да е за мен.

-Донован.-чух мъжки глас и обърнах глава.

Полицай Скот? Какво правеше той тук? Черните му гарванови очи не отделяха поглед от мен.

Приближих се към решетките.

-Здравейте!-казах и леко му се усмихнах.

-Как я караш?

-Добре.-прошепнах гледайки надолу.

-Дръж се! Аз ти вярвам.- щом чух това очите ми се ококориха и го погледнах с надежда. Капка падна от окото ми.

-Еййй,недей. -той протегна ръка и избърса сълзата ми през решетките. Беше нежно и успокояващо.

-Джейкъб отвори случая отново. След като говори с теб преди седмица ,вдигна цялата полиция на крак. Разпита всички отново. Този път загърби болката си и го направи както трябва. Сякаш той не е засегнат от самия случай.

Аз само мълчах и слушах. Нима той......

-Той няма да се спре пред нищо. Ще намери убиеца. Но щом е започнал да търси,съм сигурен ,че се съмнява във вината ти. Преди не даваше изобщо да кажа и дума в твоя защита ,но сега сам иска да дълбае. Ти само се дръж. Чу ли?- той ме погледна нежно.

Единственото ,което направих бе да поклатя глава едва-едва. Не знаех колко дълго още можех да издържа.