Когато взех стария лък на татко се запътих към гората.Не бях само с лък и куп стрели,носех и моя джобен нож беше ми късметлийският. Получих го на 4 годинки подарък от брат ми Канин.Той е с пет години по-голям от мен.Вървях навътре в гората и мислих за прекараните мигове със семейството ми. Тогава видях моята мишена беше малко бяло зайче,но не го бях набелязала само аз. На няколко метра от него бавно и безшумно се движеше вълк. Явно беше стар. Аз притръпнах,но се усъзнах веднага страха и тръпките изчезнаха. Извадих една стрела от колчана и опънах тетивата на лъка. В този момент зайчето хрупаше поросената прясна трева. Не ме беше жал трябваше да се нахраня. Стелях, но не олучих, вълкът се отдръпна и се насочи към по-голяма мишена. Беше сърна. Аз отстраних погледа си и го насочих към заека. Той беше на крачки от мен, затова извадих ножа от ботуша си и се отправих към него. Хванах го и прерязах гърлото му. Алена кръв се стече по бялата му козинка. Всичко стана в кръв.
Беше почти се стъмнило когато се прибрах. Живеех сама макар,че имах брат. Той живееше в друга страна и мислеше,че съм загинала с мама и татко в инцидента.
Запалих огън и приготвих заека беше вкусен. Вече се беше стъмнило, затова се качих в стаята си и заспах заситена.
YOU ARE READING
Живот сред вълци
RandomАз съм Емили или накратко Ем.На 17 години съм и съм отгледана далеч,навътре в гората. Мойте родители починаха в самолетна катастрофа, тогава бях малка(някъде 7 годишна). Един ден бях гладна. В мазето намерих лък и стрели в колчан и потеглих към гора...
