Живот сред вълци

11-та част

На другата сутрин
Събудих се, но вече не усещах топлото тяло на Дан. Отворих очите си. Момчетата ги нямаше и предположих, че са долу до дървото.
Когато слязох по дървената стълба около дървото нямаше никой.
Паника обзе тялото ми, започнах да се въртя и да се оглеждам за момчетата и вълците, но нямаше и следа от тях.
Паднах на колене и усетих как мокрите сълзи се спускат по бузите ми надолу по шията и мокреха сивата тениска, с която бях. Изведнъж спрях, трябваше да съм силна. Забих юмрука си в почвата. Станах и започнах да вървя към поляната, защото знаех, че поне един от всички ще е гладен.
Когато стигнах до поляната чух стъпки, нещото беше далеч на около 100 метра. За миг потръпнах при мисълта, че може да е същият вълк, който беше оставил рани по краката и ръцете ми и един белег точно посредата на лявата ми буза. Стеснах се повече, когато протегнах ръка през рамото си за стрела, но се ситих, че Даниел настоя да оставя оръжията си.
"Нищо ти няма продължавай"-казах си и стиснах юмруци. Продължих уверено напред. Огледах за последно поляната, за да се уверя, че и тук ги нама. След това пак чух стъпките. Рязко се обърнах, но там нямаше нищо.
С бързи крачки започнах да ходя към къщата ми.
Когато наближих усетих аромата на грила, който татко палеше само когато трябваше да съобщава важни новини или имахме гости.
Идеята за гости не беше подходяща, затова трябваше да има новина.
Тогава усетих как корема ми къркори и се затичах към двора.
Вече бях почти до импровизираните пейки и маса, когато забелязах вълците спускащи се към мен. Те се хвърлиха отгоре ми и аз се засмях, не чувствах страх от тях, изпитвах го само от нападателя ми, от братята ми вълци изпитвах единствено обич. Когато се отдръпнаха станах и се запътих към брат си и приятеля му.

-Емили-извика радостно брат ми и ме прегърна със силните си ръце.
Аз се сгуших в него и усетих аромата на месо който беше попил в дрехите му.
Корема ми пак се обади. Канин се отдъпна и каза:

-Май някой е гладен.-радостния му глас се разнесе из чистия въздух, правейки го още по неописуем.
-Е кога ще й кажеш добрата новина.-Дан прекъсна момента и аз се обърнах към него.
-Какво имаш предвид.Какво трабва да ми кажеш Канин?-попитах объркано аз и се обърнах пак към брат си.
Той помълча за момент. Питесних се повече.

-Дойде моментът, в който трябва да съобщим добрата новина на малката сестричка.-каза той, опитвайки се да изглежда важно.
-Да, да давай направо.-нетърпеливо казах аз.
-Добре де добре, въпроса е ...