Живот сред вълци

5та част

Изминаха години докато живеех с вълците. Братята ми вече бяха пораснали. Канин,Сянка и Демон,вече са красиви мъжкари. Скоро трябва да напуснат аз също.

След още две години дойде времето да се разделя със семейството ми. Когаго тръгнах извадих календарчето си и видях,че днес е настъпил рожденният ми ден. Спомних си,че и Канин (човешкият ми брат) има рожден ден днес.
Стигнах до къщата, а тя приличаше на съборетина.
Това не ме притесни влязох вътре и започнах да търся снимката на мен и брат ми.
На тази снимка,аз бях на две,а Канин на седем. Когато я намерих излязох,защото чух силен шум. Шумът не идваше от братята ми или от Кияра,а от истинския ми брат,но какво търсеше той тук.
-Канин ти си тук, но как така изведнъж дойде?-попитах аз в стемеж да не се разплача от радост.
-Е...Емили ти си жива,но. Но аз мислех че загина с мама и татко.
-Да,но не съм и защо идваш чак десет години след инцидента?
-Защото днес е рожденният ни ден и исках да дойда и да взема това,което и ти си открила.-каза той и погледна снимката.
-Хей, Ем не ми се сърди,но нямах друга възможност да дойда,а и леля Клара не ме пускаше.
-Добре няма как да се сърдя на брат си.-засмях се аз и се затичах, за да го прегърна.
Той ме попита тук сама ли съм живяла и как съм се справила.
Аз му разказах как съм оцеляла,но не споменах новото си семейство.
Тогава чух шум,извадих ножа си от ботуша и запристъпвах напред.
Когато стигнах до мястото на шума бях готова да го забия в това което изкочи,но не беше това. Беше приятеля на брат ми,той е с две години по-голям от мен и когато бяхме деца си играехме аз,Канин и Даниел.
Веднага свалих ножа,извиних се и си припомних как си играехме и колко го харесвах.
-Дан намерих това което търсих хайде ела отпред.-провикна се брат ми и седна на един пън.
Когато седнахме аз трябваше да им разкажа за семейството си.