Живот сред вълци

4та част- Опознаването

На сутринта се събудих и забелязах,че малките и майка им Кияра(вече и моя майка) така реших да я кръстя,бяха излезли на лов.
Стигнах до мястото за ловуване и ги наблюдавах техниките им също. Канин беше пъви на изпит така да кажем. Той се справи отлично и хвана зайче това щяха да ловуват днес.
Още не бях измислила имена на другите две малки, но забелазах,че и те са мъжки.
Кияра избута едното и то започна да дебне,в това беше по-добър от Канин, затова го нарекох Сянка. Сянка беше с черна козина и имаше сиви очи. Канин беше с червени очи и имаше сива козина като на майка си.
Тогава погледнах към глутницата,а на ред беше другото вълче. То беше най-малко и по-плашливо. Започна да дебне и когато мишената приближеше,то скачаше изненадващо.
Нарекох го Демон имаше сини очи като на Кияра,а козина му бяла.

Кияра дойде при мен и започна да дърпа крачола ми. Отведе ме до поляната,тя искаше да ловувам. Аз извадих лъка и стрела прицелих се и олучих заек. Вече имахме четири заека Кияра и малките започнаха да ги ядат сурови,но аз го изпекох след това се върнахме в скалата. Беше ми скучно,а новото ми семейство беше заспало,затова излязох от "новата ми къща" и се запътих към един камък, встрани от скалата. Носех един стар бележник, който беше на татко,но тъй като беше празен реших да го използвам. Започнах да описвам новото си семейство.
Започнах с Кияра. Майката вълчица имаше сива козина,сини очи и беше изкусен ловец, но в защитата на децата си тя беше на първо място. Не знам как ме прие като свое дете, но много се радвах,че съм част от тази глутница.След като описах майка си започнах с Канин.
Той беше първото вълче което ми направи впечатление. Още от малък беше уникален. Красивата муцуна,прекрасните ярко червени очи,сивата козина.Знаех,че някой ден ще бъде достоен за водач на глутница и ще има уникално потомство.
Демон беше със сини очи,бяла козина,беше най-малкия,но никога не се отказваше,даже в някой дисциплини надминаваше братята си.
Сянка сивоокият и дебнещ убиец,който имаше черна козина,за да не личи кръвта от жертвата му.Той убиваше най-бежалостно,но не мога да отрека,че беше величествен като останалите.Малко е странно,но когато убиваше не използваше прецизност,разкъсваше и след убийство винаги показваще белите си зъби покрити с кръв.Нищо,че изглеждаше зловещо той беше красавец.
Когато приключих забелязах,че вече залязва.Затворих дневника,отправих се към скалата и легнах на познатото място.Заспах неусетно бързо до любимито ми ново семейство.