Живот сред вълци

12-та част

-Добре де добре, въпроса е искаш ли да се преместиш с мен и Дан в Ню Орлиънс-Северна Америка.
-Канин да не си полудял!?Не искам да напускам Рио Бранко т...тук ми харесва. Виж природата, животните, потока... Тук са братята ми не мога да ги изоставя. Майка им почина, нямат баща, какво очакваш да ги изоставя!?
-Емили не съм те молил за това.-с тъжно изражение брат ми заговори.-Искам да си помислиш утре пак ще те питам, защото в други ден е полета, става ли?
Поклатих глава и тръгнах към къщата.

×В мислите ми×
Какво ще правя сега? Дали да отида, но как ще изоставя Канин, Сянка и Демон, как?
Продължавах да мисля докъто някой не прекъсна мислите ми.
Беше ръката на Даниел, която докосваше рамото ми нежно и несигурно.

-Дан какво има?
-Искам наистина да обмислиш предложението на брат си. Той само иска да си до него. А... аз, аз искам да дойдеш с мен и с него. Помисли Ем, заради мен.-след тези думи той махна ръката си и излезе от къщата.
Какво стана току-що?Дан ми каза,че иска да отида с него.
Първото момче, което съм харесвала и още мисля за него ме помоли.Възможно ли е и той да ме харесва? Добре, както и да е това сигурно е плод на въображението ми. Както и да е ще помисля по-късно.
Станах и отидох да си взема лъка и колчана със стрели. Сложих лъка на рамо, като тетивата беше откъм предната част на тялото ми. Преметнах и кожения колан през рамо и сега колчана стоеше зад гърба ми.
Веднага си спомних как в ноща на нападението ми колчана висеше около кръста ми. При тези мисли настръхнах, но бързо ги прогоних и продължих да се приготвям.
-О хайде де къде си?-гласа ми се разнасяше из цялата къща.
-Къде си, ъффф къде пак съм те захвърлила?-продължавах да викам.
-Емили какво става, защо крештиш?- гласа на брат ми завзе вниманието ми и се обърнах към него.
-Нама го, навсякъде го търсих сигурно съм го изгубила.-при тези думи очите ми се насълзиха, но стиснах очи и премахнах сълзите.
-Кое е изчезнало, Ем кажи ми.-брат ми започна да се тревожи, усещаше се по гласа му.
-Подаръкът ми... от теб.-обърнах се и го погледнах, а той кимна, добре знаеше какво означава този поглед.
Затичах се към него и го прегърнах. Той обви силните си ръце около мен и ми каза, че заедно ще потърсим ножчето ми. Зарадвах се и веднага го дръпнах навън.
Започнахме да търсим. Първо покрай потока, после около къщата. След това се насочихме към пътеката, по която вървях преди вълкът да ме нападне.
-Ем виж!-брат ми проговори.
-Какво, какво да видя?-развълнувано попитах аз.
-Това не е ли ножа ти?
-Едвам виждам нещо, но нека погледнем отблизо.-докъто се усетя навън вече се беше стъмнило.

Приближихме се към нещо пробляскващо и да това беше ножа ми.
-Благодаря ти, Канин. Незнам какво щях за правя без теб.
-Ето за това искам да дойдеш с мен.
Думите му ме учудиха и аз го погледнах със странен поглед.
След това нищо повече не си казахме.

Вече бяхме до къщата, когато влязохме забелязахме Даниел да чете книга с тъмни корици.

-О извинете, не ви видях.-каза той като отдели поглед от книгата.
-Нама проблем и без това си лягам.Лека нощ момчета.-прозвуча малко егоистично, но какво да се прави.
-Лека нощ малката.- това бе гърленият глас на брат ми, а отстрани се чу и лекият и сладък смях на Дан.
Вече бях в леглото, калогато усетих присъствие в стаята.
Това бяха вълците, които чакаха позволение да се качат на леглото до мен.

-Защо стоите там? Хайде!-извиках им и те с един скок се качиха до мен.
Настаниха се над одеалото ми и така се затоплих, че преди да усетя съм заспала.