Who Is The One.

1

  Казвам се Мюнг Нари скоро ще стана на 18, живея в Сеул(Корея).Не познавам родителите си,майка ми починала при раждането ми ,а година след това е убит баща ми в акция бил е полицай.

Е в началното училище се запознах с две момчета Джонгин и Сехун с една година са по-големи от мен,нас най-много ни тормозеха и съм щастлива от този факт,защото така създадохме непоклатимо приятелство за цял живот.Минахме през много неща заедно и ето ни сега в голямата зала на училището ми чакаме всеки момент да се дипломирам.

*Еххх забравих да кажа,че мойте приятелчета скоро ще завладеят света с музиката и танците си..Да те са трейнита пред дебюта си*

***********
Минахме всички,това беше няма вече училище.
Много се радвахме,прибрахме се в къщата ни,взехме си по един доооста продължителен душ и се събрахме в стаята ми.

-Е какво ще правим.-попита Хун с дяволско мазната си усмивка .
-Оо,НЕ не си го и представяй малкия.-Кай добре разбра тази усмивка.-Утре ще запознаем Нари с момчетата и може най-накрая да я видим влюбена.-каза Кай докато се смееха с Сехун.
-Яяя какви ги говориш,защо се смеете била съм влюбена и при това няколко пъти.-излъгах ги.
-Да,да добре.. тъкмо си мислих да ти повярвам-дразнеше ме Хун.

Започнах до го гоня из етажа ,но той беше по-бърз и само видях ,че отиде на първия етаж.Отидох в кухнята знаех, че се крие там..усетих ръцете му обвити около рамената ми*Ъгх много е висок*опитах се да му избягам.Но само опитите останаха,извивах се от смях мразя да ме гъделичка. И от виковете ни слезе Кай.
-Хм така като ви гледам няма нужда от момчетата.
-Отвратителен си Джонгин как ме виждаш до този грозник.
-Ами мен аз съм бог сравнение с медузата тук.-каза Сехун и тримата се засмяхме.

Отидохме в хола да гледаме някякъв филм,на мен ми се доспа и се сгуших в Сехун тъкмо да заспя и Джонгин с прекрасният си глас се обади:
-Е късно е вече,а утре ще ставаме рано хайде по леглата.
-Кай изобщо не усещам липсата на майка ми благодарение на остарелият ти мозък-казах му.
-Дребосък ако можех да заема това място щях,но не мога..-каза тъжно той и излезе някъде навън погледнах Сехун с въпросителен поглед.
-Не знам защо излезе ,но знаеш,че не е много по чувствата и след като знае какво е да си без майка му става тъжно за теб-каза Хун,наведе се към мен,целуна челото ми и се качи в стаята си.
Останах да изчакам Кай в хола,но съм заспала,а сутринта не бях там...