Who Is The One.

3

Събудих се,но усетих остра болка в гърдите скоро не се беше случвало,не знам дали ще мога да си облека нещо.Като се замисля вече не съм на училище,нямах работа навън момчета могат да се оправят и без мен ще си почивам днес.Обадих се на Кай:

-Оппа,добро утро... може ли да направиш нещо за мен.-знаех какво ми помага в такива моменти и чак сега забелязвам,че дори по гласът ми си личи може да се окаже дълга почивка.

-Добро утро Нари-рири ,първо какво ти е на гласа и второ само кажи какво.

-Ами..малко съм болна..за това и ти звъня..ще..попиташ ли Сехун дали може да ми вземе лекарствата .

-Абе момиче какви лекарства отиваме в болница след минута съм в стаята ти.
Не му противоречах имаше две причини много ми беше трудно да говоря,а той щом си науми нещо го прави.И ето със Сехун връхлетяха в стаята.
-Нямаме време за губене тръгваш по пижама.-каза Хун личи му,че е загрижен само той знаеше защо съм така.
Нямах сили да ходя и трябваше Кай да ме носи до колата.
Кай караше аз и Хун бяхме отзад по-зле е от сутринта определено съм се влошила,очите ми натежаха паднах в краката на Сехун и не помня друго.Събудих се в болнична стая имаше двама доктори по лицата им разбрах,че е нещо сериозно.Повикаха момчетата на мен нищо не ми казаза.
След малко влезе млада сестра и ми каза,че ме местят в стая трябвало да остана за наблюдение.Изкараха ме от кабинета и се учудих от гледката пред мен,момчетата бяха тук и те изглеждаха като Кай и Сехун все едно ме чакат да умра.А може и да стане, така се чувствах,че всяка глътка въздух ми е последна.Болеше ме като дишах,но по-болезнено беше да гледам каква болка им причинявам сега.
Бях в стаята където щях да остана,хареса ми..мислите ми бяха прекъснати искаше ми се да е от Кай,но беше само ужасна болка. Всичко в стаята започна да кънти от звуците на апаратите,влязоха няколко сестри и докторите от преди малко само това видях и ето пак загубих съзнание.

Отново този сън,около мен е очакващата се от часа спокойна обстановка и отново стряскащия изстрел обърнах се и всичко беше мрачно имаше много хора всеки път исках да отида до тях уви винаги се събуждах...Но за моя изненада този път не се събудих. Приближих се до тълпата там имаше мъж,служител на реда, беше прегърнал дете зад гърба му се криеше млада жена,чу се още един изстрел насочен към детето,но той го пое.За момент се зарадвах за спасеното дете ,но се осъзнах,че сега той е на път да умре отидох до него и не можех да повярвам на очите си..
-Татко.?!.-казах със стичащи се сълзи по бузите ми.
-Скъ-па.. Съжалявам за всичко,съжалявам, че не те отгледах както си обещах, но спокойно не си сама имаш тях-извъртя погледа си на ляво там бяха Кай,Сехун и момчетата гледаха нещо.. гледат мен,още са в болницата.
-Видя ги нали,те са твоя живот,върни се при тях.
-Татко боли ме като ги гледам така.
-Именно,върни се те те обичат и сега се нуждаят от теб.-каза тихо баща ми.
-Но,татко аз искам и ти да си до мен,имам нужда от теб-продължавах да плача все така.
-Исках да те направя много щастлива не исках да усетиш липсата на майка си,но се провалих,а те успяха затова върни се.