Who Is The One.

5.1

Викове.. момчетата бяха пред стаята питаха защо е заключено,какво става и купища други въпроси на който и аз исках отговор чух някой от тях как каза,че ще разбие вратата.
Всички влязоха в стаята изглеждаха толкова изненадани от това което видяха, но със скороста на светлината израженията им станаха страшни,изглеждаше че всички искат да убият Чен в този момент- те бяха гладни вълци,а Чен плячката която ще задоволи глада им.
Лухан дойде при мен и ме изведе от стаята. Признавам и аз съм ядосана на Джонгде,но се притеснявам какво ще му направят. Лу ме заведе в неговата стая даде ми дрехи,толкова бях уплашена,че просто не се движех Лухан ме облече накара ме да легна,говореше ми нещо,но нищо не чувах освен яростни викове от моята стая. Избягах немога да издържа,Лу тръгна след мен тъй като не познаваше квартала ме изгуби. Тичах много време след като се уверих,че никой не ме следва спрях да тичам. Огледах се не ми е познато това място колко ли съм се отдалечила започна да се смрачава и няма да мога да намеря пътя за вкъщи реших да остана тук. Беше нещо като парк в който никой не идва от много време. За друг мястото може би е достойно да го уплаши,но за мен не е дори ме успокоява за момент забравих защо стигнах до тук но всички спомени от по-рано се появиха-как Чен влезе,как ми говореше,как момчетата влязоха и сигурно сега са в болница заради това което са сторили на Чен,как избягах защото не исках да ставам свидетел на всичко това.

Свикнала съм да усещам повече страх и болка, отколкото радост наистина се чувствам като развалина,не искам да се връщам ще са по-добре без мен. Видях беседка реших да поспя там.

Събудих се, наоколо май има някой станах и видях 7 момчета,не ми изглеждаха познати,говореха нещо но спряха защото ме видяха,че ги гледам.
-Здравей Мюнг Нарим аз съм Хосеок-обади се един от тях и се усмихваше като пълен идиот,но от къде ми знае името.
-Аа.. Здравей Хосеок,извинявай за нелепия въпрос,но откъде знаеш как се казвам.
-Ние за теб знаем всичко-каза ниско момче което в един момент беше подпряно на колоната на беседката,а в следващия беше зад мен и прошепна- но никой за нас не знае нищо. Аз съм Джимин  ^•^

Ъм добре какво става сигурно сънувам срещу мен стоят седем да призная красиви момчета и ми казват че знаят всичко за мен а аз знам единствено имената им-Джин,Йонги,Намджун,Хосеок,Джимин,Техьонг и Чонгкук. По-объркана не съм била до сега.
-Не ми пука кой сте аз си тръгвам.
-Неможеш поне докато не настъпи часа,а докато дойде определеното ти време ние ще те пазим защото те са навсякъде около теб особено опасни са през деня.-каза .
-Ако се опитвате да ме изплашите ще ви разочаровам,но през толкова неща съм минала и не се страхувам от "нещо което е по-опасно през деня" дори миналата вечер почти..
-Не те изнасили Чен след като му отвори вратата защото помисли,че е Лей.-казаха  в хор момчетата.
-Ама какво.. От къде знаете това.. Аз объркана съм защо знаете това и кой сте вие в действителност. ОБЯСНЕТЕ МИ ВЕДНАГА.
-Добре,добре ще ти кажем само спри да викаш ще те чуят и ще ни намерят.Ние сме...
Следва продължение....
^^