Who Is The One.

5.2

..Ние сме твоята сянка.
-Сянка ли?
-Добре момчета оставете на мен аз ще и разкажа.-предложи Ви,но момчетата възразиха.
-Не,не не няма да пълниш главата на момичето с твойте извънземни глупости по-добре глупак като Джимин да и обясни.-каза Йонги и другите се засмяха,а аз се чудех дали наистина не са извънземни.
-Ще ми обясни ли някой от вас най-сетне или ще намеря сама отговорите.
-Добре аз се заемам. И без това цяла седмица сме затворени тук имаме време затова започвам от самото начало когато родителите ти се срещнали за първи път. Баща ти бил на 14 когато разбрал за майка ти,а именно неговата сянка,не разбирай "сянка" директно просто така ни наричат, и да продължа той естествено не и повярвал, мислел я за ново момиче харесал я или по точно се влюбил в нея. Но в нашия свят е забранено да имаме връзка с хората-освен сянка за тях не трябва да сме нищо друго. Но те не се отказаха един от друг,след време Хъни забременя с теб много искаше да роди,но всички знаехме,че това няма как да стане никога плодът на сянка и човек не се раждаше жив въпреки че тя добре знаеше че е невъзможно настояваше за това че бебето ще се роди и ще живее и след дълги преговори с Господаря решиха да те роди,но трябваше да предаде душата си на Господаря и повече никога да не бъде ничия сянка тя се съгласи,7 месеца след преговорите тя роди ден след това Хъни изчезна и никога повече не я видяхме, докторите излъгаха бащати,че била много млада и не издържала.Тогава се появихме ние тя знаеше,че на теб няма да ти пратят закрилник и избра нас,незнаем защо прати всички ни трябваше да е само един от нас,но това няма значение. Сега сигурно се питаш защо не сме се появявали до сега пред теб. Е ние винаги сме били до теб,но ти не ни виждаше защото не мислихме,че сме ти нужни?
-А защо  се появихте сега?-прекъснах Джин и се замислих какво ли ги е накарало да дойдат при мен..пари ли искат..или са психопати...
-Защото..си влюбена.-казаха Ви и Джимин докато се кикотеха.
-Не е това аз не съм влюбена или съм.
-Влюбена си.-раздразнено потвърди Джункук.
-Агхх.. Оставете ме ще стигна и до тази част това не е всичко нека продължа..-и Джин спря да говори,спогледаха се с Намжун и сякаш си говореха само с поглед.
-Намериха ни нали всичко е заради нея сега ще разберат.-каза Джункук докато гледаше дългата пътека пред нас.
Нещо не му е наред на това момче нищо не съм му направила,а се държи така студено с мен.
Незабелязани от мен момчетата ме заобиколиха и извенднъж изчезнаха,чух някой от тях да шепне.
-Не се страхувай каквото и да видиш докато сме близо до теб няма да те видят,но ако си уплашена ще ни намерят лесно.
Това беше гласа на Хосеок,но аз не бях уплашена може би защото не знаех за какво говорят. Усетих движение..Нещо мина покрай нас и беше бързо.. Слънцето започна да залязва и тук става малко страховито и отново някой мина покрай нас дори по-бързо от преди малко. Близо до нас се чуха викове на момиче,в парка вече е пълен мрак нищо не виждам,а това ме плаши,задуха силен вятър носещ зловещи звуци и викове на много хора. Имах чувството,че съм сама всякаш момчетата ги няма бях на път да се разплача.
-Джин,момчета къде сте? Какво става? Кой ни следи? Защо се страхувате? Какви са тези викове? Вече не издържам да незнам какво се случва. Уплашена съм искам вкъщи..-казах през сълзи и по гласът ми личеше колко съм изплашена.
И след секунда нищо не се чуваше. Вятъра спря,виковете също..вече нямаше и движение. Реших,че всичко свърши,но не бях права пред мен се появи тълпа от хора или поне изглеждат като такива ,бавно се приближаваха към мен а аз като закована не помръдвах от мястото си. Но те все едно не ме виждаха просто ме подминаха и продължиха,обаче до мен дойде някой ако съдя по дългата коса е жена тя сложи ръка на рамото ми и ме погледна... беше ужасяваща гледка очите и липсваха,устните и бяха като залепени една за друга. Усетих болка в рамото и като погледнах тя забиваше ноктите си, наведе се и засмука кръвта от раната която направи сигурно искаше да изпие цялата кръв от мен не можех да помръдна чувсвах се слаба изведнъж тя изпищя и изчезна. На мига в който тя пусна рамото ми паднах на земята. Всеки момент щях да загубя съзнание последното което видях бяха момчетата тичащи към мен..