Irresistible - 1D(Harry) and Demi - BG version

What the hell do you think are you doing?!

Здравейте, хора! Тази история не е продължавана от много много дълго време. Авторката не е качвала нова глава вече от почти година и половина и аз нямаше какво да преведа. За сметка на това имаше няколко читатели, които изявиха желяние аз сама да продължа историята, макар че няма как да знам какво е искала да напише истинската авторка. Все пак реших да опитам и да ви зарадвам. Знам, че може би не се е получило в същия стил, който авторката е използвала, но и няма как, защото аз си имам свой собствен стил на писане. И така, сега ви качвам 5 част от мое име и ако ви хареса, аз сама ще я продължа, а ако не, здраве да е, ще си чакаме оригиналната авторка :D . Държа на вашето мнение и приятно четене. Забавлявайте се ^^

ГТН Миранда
Джеймс беше толкова близо до мен и се приближаваше все повече и повече. Накрая почти легна върху мен. Не знам защо, но тази близост някак си не ми беше неприятна. И така докато се усетя ние бяхме там, в моята стая, на леглото ми и се целувахме. Това беше най-невероятното чувство, сякаш милион пеперудки пърхаха в стомаха ми. Усещах допира на меките му устни до своите. Но какво по дяволите правех. Та това беше Джеймс Кирк. Нещастникът, който малко по-рано днес обиди приятелите ми. Освен това си имах и гадже. Трябжаше да спра всичко това.
- Джеймс! - промърморих аз.
- Тихо! Наслади се на момента!
- Но, Джеймс..!
- Шшшт... - той се опитваше да ме накара да млъкна. А аз просто исках да спра всичко това. Оо, не! Тая няма да я бъде. Няма той да спечели! Тази игра е за двама. Нямах друг избор. Захапах го силно и той рязко се отдръпна от мен.
- Мамка му, Миранда! Какво по дяволите си мислиш, че правиш! - изпъшка Джеймс, запленен от болката, която бе сковала устната му.
- Съжалявам, но ти не спираше! Опитах по лесния начин и не се получи.
- ДА И ЗАТОВА РЕШИ ДА МЕ ЗАХАПЕШ?!?! - продължаваше Джеймс. За миг се почувствах виновна и се изчервих. Джеймс стана от леглото и се запъти към вратата и в този момент тя се отвори рязко.
- Деца какво правите? Реших да мина да ви проверя и да ви попитам дали искате курабийки и...о, Боже мой, Джеймс...ти кървиш! - мама беше толкова изплашена, а аз чак сега си давах сметка, че устната му кървеше. Малка капчица кръв се стичаше бавно по брадичката му и отиваше към врата му.
- Спокойно, госпожо Райнстоун! Нищо сериозно. Просто си прехапах устната.
- Оуу... Ще ти донеса малко лед, отиди и се измий. Миранда, мила, покажи му банята! - каза мама и изхвърча от стаята.
- Радвай се, че не казах какво всъщност стана. - Джеймс се усмихна самодоволно.
- Да и какво щеше да й кажеш, а?! Ами госпожо Райнстоун аз нахълтах в стаята на дъщеря ви, съборих я на леглото и започнах да й се натискам, затова тя ме захапа. - казах съркастично аз, докато показвах банята си на Джеймс.
- Да права си! По-добре да кажа, че си ми се нахвърлила и когато съм ти отказал, си ме захапала.
ГТН Джеймс
Гледах Миранда право в очите. Дразнеше се от това, което и казвах. Толкова много ми харесваше, когато не можеше да намери начин да ми отвърне.
- Ти, ти.. Ти си толкова жалък и..и.. - опитваше се тя, но майка й я прекъсна, като нахълта в стаята.
- Деца, ето леда! Много се радвам, че се разбирате така добре. - каза майка й и ни се усмихна - Миранда, скъпа, помогни на момечето! Хайде аз ви оставям. - продължи тя, след което излезе.
- Хайде, мила, чу майка си, помогни на момчето! - казах аз и направих кучешка муцунка, след което се усмихнах самодоволно, а тя завъртя очи, измърмори си нещо под носа, доближи се до мен и започна да почиства раничката ми с мокра, мека кърпа, като нежно премахваше кръвта. Ах, изглеждаше толкова невинна и сладка, направо ми идеше да й се нахвърля отново. След като приключи с почистването на раната ми тя взе леда уви го в друга, по-тънка кърпичка и го долепи до устната ми.
- Готов си, а сега дръж леда там. - каза тя. Не спираше да ме гледа. Интересно ми е какво и се въртеше в главата.
- Няма ли да го цункаш да ми мине?! - казах аз, за да я подразня. Невероятно беше колко много можех да я вбеся само за няколко секунди. Харесваше ми да го правя.
- Престани, Джеймс! Ти си толкова жалък! В момента ходиш с Ела, а тя наистина те харесва и ми е най-добра приятелка, не искам да я нараняваш повече! Освен това аз си имам гадже! Какво по дяволите си мислиш, че правиш?!
- Даа.. Имаш гадже, което те иска само, за да те изчука, защото знае, че си девствена, а приятелката ти ми е гадже и мога да правя с нея каквото си поискам. Дори мога да преспя с нея. Искаш ли да се обзаложим?
- Първо Ник, не е такъв като теб. Той наистина ме обича и не е с мен, само защото иска да ми вземе девствеността....аа..тоест..имах в предвид, че аз..
- Ха, значи ти наистина си девствена.. Боже мой, аз само се шегувах, а ти.. - казах аз и се усмихнах още по-самодоволно. Гледах я как се изчервяваше. Това беше точно в неин стил.
- Въобще не ми се присмивай! И само да си посмял да кажеш на някого ще те убия.
- Да, но, за да не кажа на никой, трябва да ми платиш. - казах аз, докато я гледах право в очите.
ГТН Миранда
Той беше толкова сериозен и ме гледаше с пронизващия си поглед. Напрежението беше голямо. Не знаех какво да правя. В главата ми беше пълна каша. Как можах да се изпусна така!
- Е? Какво решаваш? - попита той в очакване - Искам само да правиш това, което ти кажа, без да се инатиш, иначе ще кажа на всички, че малката Миранда все още не е спала с никой, тогава всички ще искат да са с теб , а и най-вече ще го отнесе приятелката ти, като разбере, че си се натискала с Джеймс и той така е разбрал, че ти никога не си правила секс.
- Ах, ти.. Как може да си такъв изнудвач?!! - казах аз, седнах на ръба на ваната и обгърнах лицето си с ръце. Заплаках от нерви. Супер, сега Джеймс щеше да има още нещо, за което да ми се подиграва.
ГТН Джеймс
Миранда изглеждаше толкова сладка, когато е безпомощна. Не исках да я карам да се разплаче, но сега щеше да е по-лесно. Приближих се до нея и я прегърнах. Тя ме погледна. Изглеждаше изплашена. Не очакваше да направя това.
- Какво правиш? - попита объркано тя.
- Утешавам те, за да вземеш по-лесно решението си. - казах аз и се усмихнах широко. В този момент влезе майка й.
- Какво стана? Миранда, скъпа, защо плачеш?
- Няма ми нищо, мамо. Без да искам изпуснах леда на земята, наведох се да го вдигна и когато се изправях си ударих главата в мивката.
- Ей, сега ще донеса още лед. - каза майка й и изхвърча от стаята.
- Голяма си лъжкиня. Как можа да излъжеш майка си?! - казах съркастично.
- От теб се уча. - отвърна ми тя, леко наперено.
След малко майка й се върна и носеше торбичка с лед, която подаде на Миранда. - Исках, да ви кажа, че навън се е развилня страшна буря и няма как семейство Кирк да се приберат, така че ще трябва да останат тук. Аз отивам да настаня родителите на Джеймс, а когато сте готови слезте долу за десерта. Ще има курабийки с шоколад, с които можете да украсите мелбите си. - каза майка й и се усмихна, след което излезе.
- Добре, Миранда, ще те оставя да си помислиш, хайде сега да слезем долу. - казах аз. Усмихнах й се мило и станах. Тя ме погледна с насълзените си очи, но не стана.
- Дай ми само минутка. - отвърна тя. След малко аз й дадох ръка, за да й помогна да стане. Тя ме погледна объркано.
- Какво? Да не ме мислиш за диво животно?! Имам поне обноски. - казах и се ухилих.
- Честно да ти кажа, силно се съмнявах да имаш каквито и да е обноски. - отвърна тя, усмихна се, хвана ръката ми , изправи се и двамата се запътихме надолу.
Когато вече бяхме в кухнята и слагахме съставките в мелбите си майка й се появи и ни се усмихна нежно. Изведнъж лампата премигна. Всички се заоглеждахме.
- Спокойно, токов удар. - съобщи майка й. Довършихме с приготвянето на мелбите си и започнахме да ядем, когато лампата премигна отново, но този път изгасна. Настана мрак и единствената светлина, която озаряваше къщата, бяха светкавиците, които от време на време проблясваха навън. Миранда се приближи малко повече към мен. Усещах тялото й до своето и бързите удари на сърцето й. Беше изплашена...
To be continued...