Irresistible - 1D(Harry) and Demi - BG version

"Just shut up"

2 Глава

Гледната точка на Миранда:

-          Х-хей! – казах аз леко стресната и се вгледах в очите на това мистериозно момче. Всъщност те дори бяха донякъде красиви.

-          Миранда! Нали така? – каза той, макар че го чувах доста трудно заради всички полудели хора на партито. И все пак си остана мистерия откъде той ми знаеше името, имам пред вид никога досега не бях виждала това момче, а и да бях може би не ми е направило впечатление за да го запомня.

-          Даа..! – отвърнах аз и се втренчих в него.

-          Аз съм Джеймс! Бира? – каза той и доближи ръката си към мен, в която държеше едно от онези кенчета с отвратителната напитка в тях.

-          Не благодаря, аз не пия. – отказах аз и осъзнах, че по някакъв начин той малко ме отврати с това. Не мога да разбера защо хората имат желание да се напива.

-          Тогава защо си тук?

-          Не те чувам!

-          Защо си тук? – каза той малко по силно, приближавайки се към мен.

-          Приятелите ми ме накараха. – отговорих му и се огледах за тях.

-          Искаш ли да излезем навън? – попита Джеймс. Наистина нямах намерение да тръгна с него, но исках да се махна от целия този шум, а и не намирах Ник.

-          Добре! – отвърнах и го последвах.

Не може да се твърди, че навън беше много по тихо, но поне можехме да кажем че вече не оглушаваш от шума.

-          По някакъв начин ти изобщо не приличаш на момиче, което си пада по партита. – каза Джеймс, седна на един от столовете на моравата и отпи глътка от отвратителната бира.

-          Това е така! Аз не си падам особено по партитата. Казах ти вече приятелите ми ме накараха да дойда, защото нямаше да се запознаят с никой ако не го бях сторила. – казах аз и се зачудих защо изобщо разказвам за всичко това на Джеймс, който бях срещнала само преди няколко минути.

-          И ти си доброто момиченце, което каза „да“ дори да не му се ходи.

-          Мислиш си, че вече ме познаваш много добре, нали?! – казах аз и седнах.

Гледната точка на Джеймс:

Имаше нещо в това момиче, което ме караше да искам да я опозная. Не знам защо, но сякаш имаше нещо предизвикателно в нея.