Another Life || Book 1 ||

Chapter 13

Започна работната седмица. Дните се нижеха малко по-малко. Отново ме засипа сивото ежедневие точно като преди. Ставам, оправям се, отивам на училище, вечер се прибирам, сядам за малко на компютъра, часовете си минават и хоп време за лягане и това се повтаряше всеки делничен ден! Сега пак се получава така ставам, отивам на работа, прибирам се, почивам си и то станало време за лягане, а на другия ден пак и пак..Най-много мразя еднообразието! А точно това го имам в изобилие. И с Хари не се бях виждала или чувала с дни..Но какво се чудя въобще като кой би се заинтересувал от мен?! Всеки ден получавам различен букет цветя от анонимния изпращач. Вече наистина ми е пробудил любопитството и искам да разбера кой е. Получавам цветя, а не знам от кого са? Тъкмо си мислех, че днес не съм получавала..но май ще сбъркам. Някой отвори беше Стейс.

- Здрасти, Мели. Това..

- Пак ли? Кой за бога ги праща! Дай да видя какво пише този път.-взех ги и ги поставих на бюрото. Взех картичката и я разтворих. Останах крайно изненадана.

Липсваш ми..ароматът ти..прекрасните коси и тъмните ти очи, с които ме омагьосваш с погледа си. Нежно бялата кожа..сладките ти розови устни.. ти си близо, а всъщност си толкова далеч..

Твой..хх

Не, това вече крайно ме обърка. Как така ме познава или по-точно аз го познавам, но не знам кой е?!

- Защо гледаш така?

- Защото... по-добре сама виж.-подадох картичката, защото това щеше да е по-лесно от колкото да ѝ обяснявам..

- Уоу! Но кой е той?

- Този въпрос не може да ми се избие от главата..

- Ами..помисли. Щом казва, че го познаваш явно е така. Колко момчета познаваш тук?

- Ами нека помисля...Иначе извън тук май няма никой. А тук не мисля, че познавам някой по-така. Чакай! Познавам One Direction, но това нямам как да е възможно. Не, не може някой като тях да се интересува от мен! Няма начин!

- И от къде си толкова сигурна?

- Просто е – това е невъзможно! Аз момичето, което никой не харесва и никога не се е целувало с момче, момичето, което постоянно обиждаха и му се подиграваха... ъм не! Ето за това е невъзможно!