Another Life || Book 1 ||

Chapter 16

Продължихме да се забавляваме до вечерта. Според мен стана късно и прецених, че трябва да си тръгвам. Момчетата не останаха доволни от това, но не мога да стоя повече натрапвайки се така. Качих се горе и се преоблякох. Щом слязох забелязах погледите им. Хари се натъжи после настояваше да ме закара до вкъщи. Но не успях да го убедя да не ме кара. Кой би му устоял когато ти се моли? Едва ли има такъв.

- Искам като се върна къщата да е в същото състояние, разбрахме ли се?-за последен път ги предупреждаваше. Какво могат да направят за най-много петнадесет минути?!

- Ясно, шефе!-изгледа ги съмнително за пореден път и най-после тръгна.

- Защо им нареждаше така? Имам в предвид какво може да стане за петнадесет минути?

- О, може и то много да стане. Познавам ги много добре и няма да им е за първи път.-стигнахме до колата и по пътя не казахме нищо повече. След 10мин. бяхме пред сградата, в която се намира апартаментът.

- Благодаря, че ме докара въпреки, че нямаше нужда.-усмихнах се и той ми отвърна и, разбира се, ми се противопостави.

- Напротив, не исках по това време да се прибираш сама. Сигурна ли си, че искаш сега да стоиш сама?-честно ли – не!

- Вече говорихме за това. Няма да спорим повече.

- Голям инат си. Повече няма да те убеждавам.

- Признавам си, така е.

- Ами..приятна вечер. Ако ти е скучно задължително да ми звъннеш!

- И на теб. И няма да ти се обадя само защото ми е скучно.

- Ех, няма да склониш.-засмях се.

Той се приближи и ме целуна по бузата. На момента усетих кръвта си да се покачва в лицето ми или по-точно страните ми. Изпитах за пореден път онова странно чувство вътре в себе си. Сърцето ми биеше толкова бързо и сякаш щеше да се пръсне. Наистина е трудно да бъде описано. Това е нещо невинно, прекрасно и непринудено. Всяка негова усмивка, допирът на кожата му,всичко у него ми харесва. Той ми харесва. Бях го харесала още преди години без дори да го познавам лично, но сега е по-различно. Да го познавам, да бъда с него, да си говорим, да го докосвам...всичко това е вълшебно! Да, може би всички биха казали, че това е просто увлечение и ще отмине и че той е известен и това няма как да стане..но не. За мен той е нещо много важно. Аз...не знам дали мога да съм напълно сигурна, но това което чувствам е наистина силно. Мисля, че мога да кажа, че...го обичам. Да, влюбена съм и то лудо влюбена. Но няма от къде да знам той какво мисли и чувства. Точно това ме притеснява най-много. Аз го обичам, но той мен? Ето какво една безобидна негова целувка породи у мен. Безброй чувства. Едни толкова прекрасни, други толкова объркани. Той се дръпна и се усмихна по най-прекрасния възможен начин. Или просто за мен винаги е прекрасен.