Another Life || Book 1 ||

Chapter 14

И днешният ден мина. Щях да му звъня, но се поколебах и не го направих. Знам, че днес Стейс ще ми се кара, но не мога. Как трябва да го попитам дали ми праща цветя или не? Да, ще кажете какво толкова има, но как ви звучи „Здрасти, Хари! Искам да те питам ти ли ми пращаш цветя?" не става, нали? Е, тогава как по друг заобиколен начин да стане! Оф, нямам си и на представа. А знам, че Стейс не би ме оставила на мира. Сега пък кой ли е? Я, говорим за вълка, а той в кошарата! Прекрасно!

- Здрасти, Мели!

- Здравей, Стейс.

- Как си?

- Добре съм. Ти?

- И аз така. Къде ще обядваме в почивката?

- Точно мен ли питаш? Та аз не познавам никое място тук! Има ли някакъв хубав ресторант или нещо си там, което знаеш?

- Разбира се, че има. Само кажи къде да е?

- Не знам. Оставям избора на теб.

- Добре. Та аз дойдох да взема онези папки.

- Добре. Ето.-подадох ѝ ги и тя се запъти към вратата.

- До после.

- До после.-затвори и излезе.

Странно,но дори не пита за цветята? Не че имам нещо против де..но е странно. Тя не би ме оставила току-така без дори да ме попита! Тук има нещо гнило. Или пък само си въобразявам.. Сигурно е това. Да, няма смисъл да си въобразявам само.. Ъгх.. разтърсих главата си от тези мисли. Това е безсмислено така, че няма смисъл излишно да си затормозявам главата, а и без това имам куп други неща струпани на главата и не ми трябват повече.

Заех се с обичайната си работа. В почивката със Стейс отидохме в един ресторант на брега. Беше си много хубав. След обяда пак се върнахме. И двете продължихме с обичайните занимания. Въобще какъв скучен ден! Дочаках най-после да свърша работа и да се прибера. Когато най-после вече свърших се прибрах в апартамента. Щом влязох си хвърлих(тоест събух) токчетата на някъде. Отегчено оставих чантата на дивана и се запътих към леглото. Хвърлих се на него. Постоях така 10-15мин. разсъждавайки си. Най-после станах и се преоблякох. Сложих къси панталонки и една свободна тениска. Отидох в кухнята и си направих нещо бързо и леко. Нямах желание за повече. Хапнах и после вече бях на дивана. Включих телевизора. Разбира се нямаше абсолютно нищо за гледане. Бях в толкова отегчено състояние, че не знам какво ми идеше да направя в момента от скука. Чакай, днес беше петък! Ами да, защо да скучай вкъщи като мога да изляза например на дискотека? Не обичам подобни места, но веднъж ако отида нищо няма да ми стане. Веднага станах и отидох в спалнята. Отворих гардероба и започнах да вадя дрехите една по една. Най-после се спрях на нещо подходящо. Къса черна рокля. Мда, много подходящо. Комбинирах с черни обувки на доста висок ток и една черна ръчна чантичка. Помислих какво да правя с косата и най-после реших да я оставя да се пуска свободно. Знаех, че вече спрях да слагам грим, защото осъзнавах, че не ми трябва, но не можех да отида на подобно място без грим. Сложих си спирала и очна линия както и гланц. Мисля, че бях готова. Погледнах в интернет за някоя много посещавана и сравнително недолнопробна дискотека(по-важното за мен бе да не е място за дрогиране и куп други неща като в огромна част от дискотеките). Взех ключовете и телефона и ги сложих в чантата. Бях готова и излязох. Повиках си такси понеже вечер не искам да рискувам сама да ходя. Спря отпред. Платих и слязох. Отвън изглеждаше доста нормално и със стриктни охранители. Това ми вдъхна капка спокойствие, но до колко? Отидох на входа и показах личната си карта. Щом влязох веднага силната музика закънтя в главата ми. Беше шумно и претъпкано, но все пак нормално за подобни места. Отидох на бара и си поръчах слаб алкохол. Поначало не пия алкохол, но..Бармана ме огледа и ми намигна. Леко се подразних понеже не съм подобен тип жена. Веднага се върна с поръчката ми. Казах едно сухо благодаря и една престорена усмивка. Отпих глътка от питието си и усетих горчивия вкус в устата си,който бавно се спусна в гърлото ми докато му свикна. После не ми направи такова впечатление. Постоях още известно време така пиейки от напитката. Накрая ми омръзна и останалото не много съдържание изпих на екс. Станах и се отправих към дансинга. Леко започнах да танцувам като другите. Тялото ми се движеше леко в такт с музиката. Честно казано не вярвах, че на подобно място е толкова хубаво и би могло толкова много да ми хареса. След доста дълго танцуване се изморих и реших да се върна на бара за друго питие. Докато стигна до бара едва минах покрай всичките тези хора. Докато се оглеждах да не се блъсна в някой насреща ми се изпречи някой и успях да се блъсна преди да се разминем.