Another Life || Book 1 ||

Chapter 18

Август вече свършваше. Скоро ще започна и в университета. Това ще стане проблем за работата ми. Опитвам винаги да игнорирам тази тема от ума си, но ще дойде този ден и просто няма как да мога вече да я избягвам. Но когато съм с Хари светът около мен спира. Игнорирам абсолютно всичко и се съсредоточавам само върху него. Аз го обичам и съм луда по него, но той мен едва ли. Сигурно винаги ще си останем само приятели..

*При Хари(негова гледна точка)*

Реших да отида при момчетата преди да са решили те да дойдат. Сега със сигурност щяха да ме засипят с въпроси. Въздъхнах и отворих входната врата.

- Здравейте, момчета!-бяха насядали на дивана.

- Оо, Хари!-Луи и Зейн ме посрещнаха доста въодушевено.

- Къде се губиш тези дни, Хаз?

- Никъде.

- Да бе! Я не ги пробутвай на нас тези! Познаваме те много добре. Знаем, че си правил нещо. Няма те от онази вечер когато отиде да занесеш телефона на Мелани. Е, разказвай какво правихте?-всички се засмяха, но въобще не сме правили това, за което си мислят.

- Не сме правили нищо подобно.-вече отдавна бях напълно сериозен. Те забелязаха това и спряха с шегите.

- Ами тогава какво стана?-въздъхнах.

- Отидох да ѝ занеса телефона. Щом звъннах почаках да отвори. Бях отместил за малко поглед и щом я видях цялото ѝ лице бе в сълзи. Щом я попитах защо плачех тя тъкмо бе спряла за малко, но щом чу това започна отново да плаче. Прегърнах я и влязохме вътре. Седнахме на дивана, а тя бе все така. Успя да се успокои и ми каза защо е така. Показа ми една нейна снимка качена във Фейсбук и ми каза какво пише понеже бе на родния ѝ език предполагам. А пишеше...-аз едва събрах смелостта да го изрека, а не мога да си представя тя как я е събрала. Определено е силен човек.- "Колкото и да се е променила тя пак си остава същата глупачка, която беше." Някакъв тъпак го е писал до снимката ѝ. "Благодарение" на него си е припомнила най-болезнените си спомени. Била е просто пълно момиче, но те са я обиждали, подигравали ѝ са се и още ужасни неща. Търпяла е всичко, не е споделяла с никого, таяла е всичко в себе си и дори без да плаче. Била е много силна. Сега е наистина щастлива, че може да се откъсне от този живот. Именно заради това е напуснала страната си.