Живот във любовта и любовта в живота - Стихосбирка

Лунна нощ

Облаци луната скриват,

Тъмнина настава пак.

И лъчите не пробиват вече

Тъй загадачния нощен мрак.

Вой на вълк далече чувам

И усещам пак онази сивота,

Ах, дали пък не сънувам?!

Богу моля се да е така.

Звездите няма ги в небето,

Тъма обхваща и моята душа.

Сам-самин съм във морето,

Най-безбрежно на света.

Сън не ме лови, човече,

Стана вече 4 сутринта.

Мисля пак да ида надалече,

Да забравя своята тъга.

Слабо чувам ветровете

В тихата, спокойна нощ,

Но в главата гласовете

Не мож убие ги и нож.

Някой мина по шосето,

Някой заблуден в нощта.

И отива, може би където

Няма толкова тъга.

Облаците се оттеглят, сякаш

Лунен лъч, лице ми озари.

"Хайде, тръгвай, какво чакаш?"

Питам се и казвам си "Върви!"

На къде да тръгна аз обаче

В тази хладна тиха нощ

Сам, така, и без другарче,

Някак пътя ще е лош.

Но усещам как заспивам,

Клепките затварят се сами -

В свят на сънища отивам

Там, аз знам, ще съм щастлив!