Една стара песен

25 3 0
                                    

В топлият априлски ден

те видях за първи път.

И до болка притеснен

аз загубих си гласът.

В старият и царски град,

бях да знаеш, тъй щастлив

Цял ден, помня, как се смях

Чувствах се до теб красив!

Та, повторих и потретих,

Във града при теб се връщах.

Помня хубавите ни моменти,

Помня любовта, с която те прегръщах..

Беше хубаво, но свърши

И настана хладна есен.

Любовта ни се прекърши

И замлъкна сякаш наш'та песен.

Мина зима, дoйде пролет,

Чух пак мойта чучулига

Хем ми пее, хем се смее

И към царский град ме вика.

Пак се вдигнах, та отидох

Либе тъй се не забравя,

А пък тя ми се усмихва

Ех, без нея к'во ще правя?!

Пак повторих и потретих

И при нея пак се връщах.

Помня хубавите ни моменти,

Помня любовта, с която я прегръщах.

Заедно бяхме тъй щастливи,

Лятото ми мина с нея,

Но дойде студена есен

А със нея и раздела.

Сега се зима разлютила

И самотно е край мене вече

Няма мойта чучулига,

Знам, на юг е тя далече.

Живот във любовта и любовта в живота - СтихосбиркаWhere stories live. Discover now