Живот във любовта и любовта в живота - Стихосбирка

Самота

Сърцето се сви, самотно е пак...

Светът спи, отново потънал е в мрак.

Мислите блъскат се сълзите текат,

кога ще олекне и боговете мълчат...

Отново е празно, и няма утеха,

студено и пусто без нито една топла дреха.

Сълзите не спират, минутите препускат,

надеждите си умират, и светлината не пускат.

Няма ли край? Много ли се иска?

Любов? Прегръдка? Земен рай?

Какво пак душата притиска?

Края се знае, отърване няма...

Някой ще ридае, друг ще сияе!

Сърцето е свито, мисли го стряскат.

Ридаеш прикрито, а другите пляскат...