Никога не отваряй това

Том... това ти ли си

Пред мен стоеше не друг а самият ... ТОМ.!! Погледнахме се сълзи закапаха по бузите ми ме можех да повярвам.

- Том ... Ти какво правиш тук.. Ти...ти...не умря ли???- попитах аз задъхана.

- Не онзи луд човек ме пусна. А отрязаната глава беше само за да те изплаши.

Изобщо не слушах какво говори. Забелязах че и той не се беше променил. Пак си беше същият. Сладур. Прегърнах го:

- Навсякъде те търсих Сара но така и не можах да те открия.

- Ами...убих Хана и полицията ме залови и заключи - казах аз не знаех каква ще е рекцията му.

- На колко си?-попита той.

- 44- казах аз.

Видях изражението му то не беше нито изплашено нито ядосано ами някак загрижено. Той ме прегърна и ме целуна. От кога не ме беше целувал сигурно към 22 години. Той ми каза че ще заминава за Франция и няма да се връща.

- Искам да дойдеш със мен.- каза той явно очакващ положителен отговор.

- ДА - казах аз.

Исках да живея със него пък и тук имах прекалено голяма опастност за живота. Пък и за неговия също.

Каза ми че иска да заминем точно днес въ 11:30. Аз се съгласих вече бях преживяла много сега беше времето да живея....

11:30

Чакахме се на летището. Самолетът тръгваше след 10 минути. Бях си взела буквално всичко бях продала къщата и бях взела парите. Учудих се колко бързо стана всичко. Не знам кой купи къщата но не се замислих много. Нали все пак някой я беше купил. Във самолета вече се усещаше напрежението. Явно бяха гледали много филми за паднали самолето или самолетни катастрофи.

01:00 вечерта

Най - накрая стигнахме. Самолета се приземи благополучно и всички слязохме на земята. Взехме едно такси и се запътихме към къщата. Или по точно имението. Мале колко беше голямо. Вътре вече ни чакаше иконома който взе нашите куфари и ги качи горе във стаите. Най - лошото беше че щях да съм във една стая със Том е всъщност това беше добро....

---------------------------

Надявам се да ви хареса❤❤❤