Много съжалявам за недоразумението но просто не мога да не продължа да пиша.
--------------------------------
СЛЕД 22 ГОДИНИ.
Мина ден и два даже към година две. Може и десет. Но най - накрая ме освободиха. Мислех че всичко е свършило но не беше така. Излязох от затвора много объркана. Не знаех какво е станало със ,,баща ми'' ако изобщо може да се нарече така.
Прибрах се у нас и веднага легнах да спя. Вече нямах приятел, нямах BFF, нямах майка, нямах НИЩО. Е вече бях 44 години. Нямаше смисъл да плача. Можех и да се порадвам малко все пак нямаше да ходя на училище. Излязох навън. Не се бях променила много. Все още приличах на 18 годишна. Вървях си и изведнъж пред мен застана не друг а...
-------------------------
После ще напиша продължение ❤❤❤
ČTEŠ
Никога не отваряй това
RomanceВсе пак го отвори нали. Не се подчиняваш... харесваш ми. 1 Глава Събудих се беше ми много студено. Аз бях във килиите които бяха на вторият етаж. О да вие не знаете за какво говоря е нека да почваме Казвам се Сара на 18 години (пълнолетна за жалост...
