Никога не отваряй това

О мили боже... Добре ли си

Той беше завързан за въжета и около него имаше много остриета.
Обърнах се за да видя изражението на Хана но нея я нямаше. Тя също беше завързана до Том.
Много се изплаших. Тогава до мен се приближи един непознат мъж който ми каза.

- Здравей Сара! - каза ми той не можех да видя лицето му - Сега трябва да направиш избор. Имаш 20 секунди за дя избереш кой от двямата ти приятели да спасиш а ако не успееш да измъкнеш никой от двамата до 20 - те секунди тогава умирате и тримата. 1...2...3... СТАРТ.

Бях много изплашена корема ми се сви на топка. Чувах как таймера отброява. Взех един кървав нож който беше на земята и освободих ... Хана. И до ден днешен не съжалявам за избора си. Тогава забялязах погледа ня Том. Исках да спася и него но не можех нямаше да ми стигне времето. Спасих Хана и се забързахме към изхода. Като за последно се обърнах да видя Том но от него не беше останало нищо друго освен главата му висяща във въздуха. Разплаках се и докато се усетя вече бяхме двете във колата със Хана и плачехме със цяло гърло. И на двете ни беше тъжно. Не можехме да повярвяме какво се беше случило току що...

- Не трябва да казваме на никого. - каза ми Хана през сълзи.

- Разбира се - отговорих и аз.

Прибрахме се мълчаливо. Не съжалявах за избора ми. Е може би малко.

След като стигнах във къщи видях че майка ми е оставила бележка че ще я задържат във работата. Не се притесних. Ако се чудите къде е баща ми ами той отиде на война преди няколко месеца но всеки ден ни изпращаше по едно писмо.

Е ами така вече разбирате как загубих Том.

----------------------

Надявам се да ви харесва❤❤