Никога не отваряй това

Отново ли ти се появи

- да знаеш че можеш да ми кажеш всичко. - каза Хана

- Защо уби майка ми???- се изплъзна от устата ми.

- кой аз ли ? Как може да си помисли такова нещо Сара - каза Хана изплашена

- Не се прави той ми разказа всичко вече знам че ти си я убила няма нужда да се правиш!

Тогава тя замлъкна. Приближи се до мен и ми каза че много съжалява инъче той щял да убие нея. Аз се ядосах прекалено много и я нападнах. Хванах я за гърлото и я удуших. Не знаех какво правя. Бях и много ядосана. Прекалено ядосана. И докато се усетих тя вече беше мъртва. Тогава усетих каква глупост съм направила. До мен вече се беше запътила една полицейска кола. Явно някой ме беше видял. Започнах да бягам. След няколко пресечки вече бях пред нас.

00:00

Човекът със черното палто ме чакаше отвън. Напълно бях забравила за нашата уговорка. Отидох до него и го питах:

- Как се казваш и защо направи това.

- Ох Сара просто няма да разбереш

- Опитай се аз съм умно момиче - казах аз

- Как не ме позна???

- И трябва ли ?

- Да аз съм баща ти!

Останах вцепенена. Сега се замислих защо той след като се представяше за мой баща беше накарал да убият майка ми. Имах много въпроси.

-Тогава защо уби мама? Защо ме накара да направя всичко това? И нали каза че си на война?

- Бях на война но не издържах и се върнах. Видях че си имаш приятел и реших да те изпитам колко много го обичаш. Но ти явно не го обичаше достатъчно. Все пак спаси своята приятелка. Видях че тя не се държи мило с теб и реших да изпитям и нея. Всъщност нямаше да я убия. Просто исках да я тествам. А за това недоразумение мислех че като се видите ще се разберете а няма ти да я убиеш. Разбираш ли Сара това беше просто една игра.

Гледах го със недоумение. Не можех да повярвам какво се случва във момента. Тогава чух сирени. Разбрах че пошицията идва. Баща ми избяга и ме остави сама. Полицията ме хвана. Осъдиха ме на 22 години затвор. Имаше един наказателен съд който се наричаше ,,фризера'' достя често бях там. А килията ми за по голямо улеснение на полицаите се намираше точно до фризера.

във настоящето

Студено ми е. Прекалено студено. Всеки ден си мислех за баща ми как щеше да се върне и да ме освободи. Но той така и не го направи. Всеки ден си мислех само едно.

,,Това което се случи не беше игра то беше пъзел и във този пъзел липсваха някои пърчета''

-----------------------
Край!!! Надявам се цялата история да ви е харесала❤❤❤