Не е късно за промяна

2-ра Глава: Голяма стъпка (861 думи)

Вече съм на 14 и ми предстои голяма крачка в живота - отивам в гимназия.
°°°°°°°°°°°°°°°°
Взех си испитите и сега чакам резултата, за да разбера каде съм приета. Много се вълнувм. Това ще реши моето бъдеще.
Най - накрая денят на резултатите дойде. Двете с Британи чакахме пред лаптопа й у тях да стане 13:00, защото тогава щяха да излязат резултатите. Беше 12:55 и чакахме с нетърпение да дойде време. Когато стана един часа първа проверих. Бях приета в едно от най - елитните училища в нашия град. Веднага звъннах на приемната си майка г-жа Даутфайър. Тя толкова много се зарадва, че ми предложи да направим парти.
- Няма нужда, само ако може да преспя в Британи - помолих я аз.
- Ама разбира се. - отговори ми тя без да се без да се поколебае. - но само при едно условие, ако се прибереш, за да те видя и да те прегърна здраво.
- Хаха. Разбира се. - засмяно казах аз и затворих.
Беше ред на Британи. Но преди да видим резултата й, си обещахме, че каквото и да стане ще си останем приятелки. Тя кимна и отвори сайта. Не беше за вярване и двете гледахме екрана и се чудехме това чудо ли е. Бяхме приети в една и съща гимназия. Явно беше, че няма да се спи тази нощ.
Прибрах се и в момента в който отворих вратата майка ми ме обсипа с прегръдки и целувки, дори Плъф започна да ме ближе. Седнахме с мама на масата и започнанме да си говорим. Усмивката й не падна от лицето. Дойде време да тръгвам са Бри. Взех си възглавницата и чантата с лаковете и гримовете и се запътих към приятелката ми. Почуках на вратата й и тя отваряйки каза:
- Нека партито започне!
След тези думи влязахме в стаята й и си пуснахме силно музика. Започнахме да се лакираме, след това си направихме сандвичи, както едно време. След като се наядохме вързах очите на Бри с един шал и тя започна да ме гримира. После беше нейн ред. Божичко когато се погледнахме в огледалото й започнахме да се смеем толкова силно че сигурно съседите й ни чуха. Без да истриваме грима си направихме пуканки и започнахме да гледаме страшен филм. После не можахме да заспим цяла вечер, но това не беше единствената причина. Отново си пуснахме силна музика. Нямаше кой да ни се скара, защото техните ги нямаше. Е докато си слушахме изведнъж ми се прииска да запея. Когато си отворих устата Бри зяпна. Тя никога не ме беше чувала да пея.
- Ал пееш уникално.- каза тя удивена.
- Хаха. Да бе. - казах аз като си мислех, че се шегува.
- Не се шегувам! - каза тя. - Някой чувал ли те е как пееш? - попита ме заинтересовано.
- Не мисля. - отговорих й аз.
- Дори майка ти ? - учудено ме попита.
- Аха.- казах й безразлично. - Винаги музиката ме е успокоявала, но никога не съм се пробвала да пея пред хора, само под душа.
- Хаха. Повярвай ми пееш страхотно. Утре ще покажеш на майка ти колко си талантлива.
Някъде към 6:00 часа сутринта легнахме да спим, а когато се събудихме бяхме почти една въру друга. Бях много измурена от вечерта и вообще не ми се ставаше.
- Ал ? - заспало промълви Бри
- А ? - отговорих едва-едва.
- Здравй. - каза тихо тя и се засмя
- Хах.- мързеливо промълвих готова пак да заспя.
- Хайде да ставаме. - каза Бри.
- Трябва ли ? - мързеливо казах аз.
- Хайдеее надигай си задника! - каза тя.
- Офф.... - изпуфтях отчаяно.
След като закусихме, Британи отиде до стаята си, за да се оправи. След като излезе беше облечена с анцунг и с шапка с козирка. Беше леко гримирана, изгледаше някак спортно. След това се отправихме към нас.
Влязохме вътре а майка ми седеше на дивана и плачеше.
- Майко, добре ли си, какво се е случило? - въпросите избълваха от устат ми и двете с Бри седнахме около нея.
- Грегорио напусна Естрела заради друго момиче. - каза със сълзи на очите.
- Майко, какви ги говориш. - запитах я учудено.
- В сериалът който гледам. Толкова е тъжен. - проаълзено ми отговори тя.
- Господи, майко, изкара ми акъла. - успокоено й казах.
- И така.., след като разбрахме че всичко е наред, Алис иска да ти представи своя скрит талант. - Уверено каза Британи.

След тези думи цялата настръхнах. Изправих се и застанах пред телевизора и дадох знак на Бри да пуьне музика. Дойде моментът, в който трябваше да си отворя устата, но от паника не успях. Британи пусна песента от начало и ми каза:
- Ти можеш и ще успееш.
След тези думи събрах малко увереност колкото да започна. Изпях цялата песен и видях как от очите на майка ми се стича една сълза. Тя стана и ме прегърна, и ми каза, че пея страхотно. След това се качи по стълбите за таванното помещение и слезе с една акустична китара.
- Подарявам ти я. Заслужаваш я! - каза ми тя с треперещ глас.
- Не знам какво да кажа. Удивителна е! Благодаря ти много. - казах й аз докато я прегръщах.
- Бри, да не би да плачеш? - учудено я питах, след като видях една сълза да се стича по дясната й буза.
- Не за бога. - каза тя и избърса лицето си с ракава на горницата, която беше облякла.
- Мхммм. Сигурна съм. - допълних уверено и й казах да се присъедини към нашата семейна прегръдка.

Хей това е нова глава. Надявам се да ви е харесала . За сега е малко скучно, но по- нататък става интересно ( да се надяваме ). Харесайте или коментирайте, ако ви е харесала. ^.^
П.С - това на снимката са Алис и Британи на 14 години.