Не е късно за промяна

10-та Глава. Среща и още нещо.

Оставаше ми само един ден да предам отговора си, дали искам да се вида с баща ми или не. Знаех какво искам, но не знаех как да го напиша. Помолих майка ми да ми помогне. След дълго размишляване го измислихме и го изпратихме. Днес би трябвало да ми се обадят и да ми кажат в колко часа е срещата с баща ми.

Вече е 12 на обяд, а никой не ми е звъннал. Все още бях на училище и ми оставаха още 2 часа преди да се прибера у нас. Сега имам Математика и както винаги нищо не разбирам. След 45 минути мъчение, най-накрая сме в междучасие и отидох до шкафчето ми, за да взема учебниците за следващия час. Отворих вратичката и започнах да ровя вътре, за да открия английския. Отне ми доста време, но го намерих. Когато я затворих подскочих, защото имаше някой зад нея, но след като забелязах че това е Блейк се успокоих. Усмихнах му се и го бутнах по рамото.

- Не прави така! Изплаши ме. - сърцето започна да бие силно, но малко по малко се връщаше в обичайния си ритъм

- Как си? - попита ме, докато се смееше силно.

- Била съм и по-добре. Ти? - не можех да му кажа, че съм на път да получа нервен срив.

- Добре. Притесняваш ли се за баща ти? - очевидно беше, че не мога да мина между капките.

- Ти как мислиш?

- Мисля, че ще се справиш. - оценявах подкрепата му, но и двамата знаехме, че нищо няма да излезе.

- Да се надяваме. - в този момент звънецът би. - Аз трябва да влизам. - гледахме се дълго без да кажем и дума, но той развали тишината настъпила около нас.

- Да.. ъмм щее.. ще те изпратя до стаята.- заекваше, а после ми се усмихна. Отидохме пред стаята.

- Е аз съм тук. - свих устните си, а той се дпближи до мен и хвана ръцете ми.

- Обади ми се след като свършиш. - събра челото си и ме погледна с тъжен поглед.

- Добре. - казах, а той ме целуна набързо и тръгна към неговат стая. Аз се стъписах. Имам предвид целували сме се и преди, но не на обществено място. Когато се съвзех отидох към стаята. Точно когато бях на вратата, телефонът ми звънна. Извадих го от задния ми джоб и видях че е скрит номер. Тръпки се разпространиха по цялото ми тяло. Стаята беше близо до изхода на училището и аз се запътих навън. Леко притеснена вдигнах и сложих телефона ми на ухото.