Не е късно за промяна

11-та Глава. Той и никой друг.

Тръгнахме от Starbuks. През целия път никой нищо не каза. От очите ми продължаваха да се стичат сълзи, но бях по-спокойна. След около 1 час наближихме къщата ми, но Блейк я подмина.

- Къде отиваме? - за секунда забравих за "баща ми".

- Ще видиш. - В тона му долавях малко ярост и тъга.

Нищо повече не казах. Подпрях главата си на стъклото и гледах пътя навън. Часът беше 18:00, а навън залезът бе настъпил. Небето преливаше от цветове. Имаше най различни нюанси на оранжево и розово. Това някак си ме успокояваше. Не усетих как спряхме. Не можех да видя къде сме, защото очите ми бяха подпухнали. Блейк слезе от колата и преди да мога да се облека, той ми отвори вратата, а студеният въздух нахлу вътре и ме побиха тръпки.

- Къде сме? - попитах, преди той да каже нещо.

- Не разпознаваш ли това място? - погледна ме с лека усмивка, но все още виждах тъга в очите му.

- Трудно мога да разпозная каквото и да е. - засмяхме се при този мой изказ.

- Ъм нека ти го опиша. Ниски дървета с клони до земята. Леко влажно, ъмм ... хората идват да тичат тук. - усмихнах се още когато започна. Това беше нашето място, където се запознахме преди 2 години.

- Още не си спомням. - казах го докато се изправях. След като бях намерила баланса си, той постави ръцете си на бузите ми и ме придърпа към лицето си и ме целуна. Целувката не беше много продължителна, но беше изпълнена със страст.

- А сега спомняш ли си? - попита ме след като се отдели от мен.

- Ммм.. Може би. - след това той се усмихна и сложи едната си ръка на рамото ми, заключи колата и се запътихме към дървото.

То не беше много далеч от пътя, за това пристигнахме бързо. Единственият проблем е, че беше много студено. Той ми помогна да се кача на ниския клон, а след моето дълго изкачване той също се покатери и седна срещу мен. Приличахме на малки деца.

- И така. Ще ми разкажеш ли какво се случи там? - отново тъгата покри лицето му.

- Добре ъмм..Влязох вътре и го видях да седи на най-отдалечената маса от вратата. Честно казано малко се стреснах, защото имаше много татуси и доста големи мускули. Когато отидох при него и го поздравих, той само седеше и ме гледаше без да помръдне. Настаних се на стола срещу него и подадох ръката си над масата, за да се здрависаме, представих се, а той не помръдна. Само каза името си, което вече знаех. Сервитьорката дойде и след като си поръчах тя си тръгна. Той не си взе нищо, но както и да е... Попитах го с какво се занимава, а той най-нахално ме отряза и ми каза, че не е моя работа. Зададе ми същия въпрос, но когато започнах да му говоря той ми каза, че не го интересува и аз млъкнах. Сервитьорката се върна, за да ми донесе шейка и когато се обърна той започна да я зяпа и не ми обърна никакво внимание. Виждах само как лигите му правят локва на пода. Попитах го, защо изведнъж се е заинтересувал от мен, а той ми каза, че не е искал, но някой го е накарал. За отрицателно време си изпих напитката и понечих да извадя пари, за да я платя, но той ме изпревари и изкара една пачка пари, основно от стотачки и педесетачки. След като сложи 10 долара на масата, аз му казах, че ще тръгвам, а той ми отвърна - "Все тая". От това най-много ме заболя, защото разбрах, че не му пука за мен. - разказах му всичко, но този път без рев и сълзи.