Не е късно за промяна

6-та Глава: На път за училище ( 968 думи)

   Събудих се около 8 часа. Не можах да спя и реших да си направя закуска и да си полежа докато майка ми се събуди.
По едно време реших да си видя телефона. Имах СМС от Блейк. Беше го испратил преди 30 минути.
- Ако за днес уговорката остава, чакам те на кръстовището в 9:30.
След като го прочетох станах да се оправя. Сложих тениска и розова горница с черни ленти и черен клин. Оставаха ми 30 минути до срещата с Блейк. Не знаех какво да правя и си пуснах музика. Тръгнах от нас към 9:15. Пристигнах точно на време, но него го нямаше. 5 минути чаках с нетърпение да го видя, но той така и не се появи. Така и така бях се облякла и реших да потренирам. Малко преди да тръгна един познат глас се обди отнякъде
- Чакай. - обърнах се след този вик и видях Блйк да тича насам.
- Закъсня. - казах му след като се спря до мен.
- Наясно съм. - отговори ми някак с недоволство.
- Хайде да тръгваме. - не знаех какво повече да му кажа. Той кимна и ние тръгнахме. Отново бягахме около тази гора и след като се изморихме отидохме да седнем на " нашия клон ".
Беше тихо от начало, но той явно не търпи тишина.
- Нали каза, че искаш да танцуваш? - защо ме пита това?
- Да?
- Стани! - какво беше намислил? Слязох от клона и той ме хвана за ръката. Завъртя ме към себе си и ме прегърна. Започна да се люлее наляво и надясно.
- Не мога да танцувам бавни танци. - от притеснение сърцето ми щеше да изкочи.
- Спокойно, ще те научим. - След тези думи отово ме завъртя обаче в другата посока. После рязко ме дръпна и хвана едната ми ръка от дясната страна, а другата сложи на раменете си. Неговата лява ръка беше на кръста ми. След тези негови ходове коленете ми станаха като гума. Започна да ми обяснява как трябва да се движа. Постоянно го настъпвах и това предизвикваше смях и у двама ни. Най-накрая го научих, но продължавах да го настъпвам. Накрая седнах.
- Не мога да го науча. - казах засмяно и подпрях главата си с ръцете. Той седна до мен.
- Ще се научиш. Има време. - този сладък глас.
- Ти нали танцуваше хип-хоп. От къде знаеш този вид танци? - този път не се притесних след въпроса ми.
- Ще се изненадаш какво мога. - Засмяхме се след тези негови думи. Вдигнах очи към него, за да го погледна, но видях, че той вече ме гледаше. Седяхме така няколко секунди и той стана.
- Хайде да тръгваме. - явно му беше станало неловко. Кимнах и тръгнахме в обратната посока- към града. Разделихме се на кръстовището. Прибрах се и влязох да си взема един душ. Не бях гладна, а това е много странно понеже аз съм гладна 24/7. Излязох от банята и облякох една тениска и клин 7/8-ми. Исуших си косата, вързах я на небрежен кок и седнах да чета една от моите книги. След няколко минути бях заспала.
Събудих се в 8 часа, защото бях на училище. Облякох се, сложих си спирала, молив и очна линия, за да подчартаят очите ми, и тръгнах към мястото където се чакахме аз и Бри. Когато пристигнах нея все още я нямаше. Чаках я 10 минути, но тя не се появи. Тръгнах сама за училище, но смених маршрута. Минах през мястото където попринцип се разделяме с Блейк. Когато наближих видях позната фигура в далечината. Това беше той. Наведох глава и се покрих с качулката си с надеждата,че той да не ме види, но ме разпозна и дойде при мен.
- Къде е твоята приятелка? - попита ме с усмивка на лицето.
- Не знам. Днес не дойде. - отговорих му с лек треперещ глас, защото ми беше студено.
- Е жалко.... Да не ти е студено? - допълни, след като видя че треперя.
- Малко, но ще издържа до училище. - не знаех как да му отговоря.
- Ето. - след тези думи той наметна връхната си дреха върху раменете ми. Все още ми беше студено, но беше по-добре от преди. През целия път не говорехме. Никой от двама ни не знаеше какво да прави. Изчервих, но той не ме видя, защото наведох главата си. Наближихме училище.
- Вземи си якето! - колкото и да не ми се искаше да му го връщам, се налагаше.
- Защо? Има още малко път. В училище ще ми го върнеш. - сякаш искаше да е при мен. Не, че имах против.
- Ако ме видат с него, репутацията ти ще спадне, а аз не искам това. - той ме погледна с големите си кафеви очи и се обърна към мен. В отговор аз също. Той ме погледна и сложи един паднал кичур коса зад ухото ми.
- Не ме интересува! - каза го толкова сладко, а ние продължавахме да се гледаме. Имаш чувствоточе той се доближава до мен.
- Добре. - Стана доста неловко, затова се отместих и продължих напред. Той ме последва. Повървяхме още малко и влязохме в зградата. Свалих дрехата от гърба си и му я върнах.
- Благодаря! - казах му и се запътих към шкафчето.
- Няма защо. - отново ме погледна обаче аз забих поглед в пода и тръгнах. От начало вървяхме заедно, но после той срещна свои приятели и се застоя с тях. И така след като взех учебниците си отидох в стаята. Половиния ми ден мина без да го видя но 4-тия час се срещнахме при стената с шкафчетата. Отворих моето и започнах да търся една тетрадка. Намерих я и след като затворих вратичката той беше от другата страна облегнат на съседното шкафче. От начало се стреснах, но после се усмихнах. Той наведе перфектното си лице надоло и също се засмя. Почувствах се като във филм.
- Хей. - с лек писклив глас му се обадих.
- Хей. - този глас. Цялата потрепнах. Не знам защо, но когато е около мен се чувствам няка странно.
- Какво правиш. - казвайки, развалих тишината между нас.
- Гледам те. - отговори той след което се почувствах различно.
- И какво? - изведнъж ме обзе смелост и го попитах с усмивка и вдигнах едната си вежда. Той седеше няколко секунди на едно място и ме гледаше със залепена усмивка на лицето, но после се изправи от облегнатото си положение прегърна ме набързо и се отправи към стаята си без да каже нищо. Повече не го видях в училище.
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Хей, това е новата глава надявам се да ви хареса. Гласувайте или коментирайте, за да знам дали ви харесва. Благодаря предварително!

П.С. Товз на снимката са Алис и Блейк. ;)