Не е късно за промяна

5-та Глава: Тревога, Радост, Любов ( 1181 думи )

Прибрах се и водях бележка оставена на масата :

Алис,отивам да разходя Плъф. Няма да се бавя дълго. Ако си гладна купих храна. В хладилника е.... Обичам те !

Не знам, колко е представата на майка ми за " няма да се бавя ", но определено я почаках доста. Стана ми скучно и реших да звънна на Бри. Естествео не ми вдигна.
Тогава реших да гледам някой филм, но да е ужаси. Сама до сега не съм гледала страшни филми...... По време на филма съм заспала. Не видях нещо, кой знае колко страшно. Тук-там някой искачаше. Както и да е след като се събудих беше около дванайсе на обяд. Още не бях станала и се почука на вратата. Когато я отворих беше Бри някак задъхана.
- Разбра ли какво стана. - Побиха ме тръпки след тези думи.
- Не кажи. - някак уплашено се почувствах.
- Г-жа Карп...... Беше пред нашата врата.... и докато си говорехме..тя започна да се клати наляво и надясно, ..... сякаш й се виеше свят. ... Накрая се свлече на земята й ,.. аз повиках линейка .. не ме пуснаха да вляза, защотото.... не съм й роднина. Звънях ти, но ти не дигна. - говореше сякъш въздухът не й достигаше. Явно беше бягала до тук.
- Моляя... - взех си телефона, пари и тръгнах към болницата. Когато пристигнахме ме опътиха към стаята й. Влязох вътре с голяма сила и бързо й хванах ръката, а бузите ми бяха мокри, заради сълзите които се стичаха по тях. Тя беше със затворени очи и не можеше да ме чуе. Не след дълго лекарят влезе в стаята и аз се изправих.
- Какво й има. Зле ли е. Ще се оправи ли. - въпросите излизаха от устата ми.
- Да спокойно нищо й няма, само.... - грубо прекъснах лекаря.
- Само какво.... ? - бях толкова притеснена, че не можах да се спра.
- Само й е паднало кръвното. Нищо сериозно. - успокоих се след тези думи. Двете с Бри се прегърнахме и малко след това майка ми сеъбуди отидох до нея и й хванах ръката. Тя беше добре, а за мен това беше най важното. На другия ден я изписаха и се прибрахме в къщи.

********************

Днес беше събота и нямах какво да правя. Бри имаше работа с майка си, а г-жа Даутфайър ( майка ми ) трябваше да си почива. Реших да потренирам. Исках да потичам и да се утърся от напрежението от последните няколко дена. Станах облякох един суичър, защото навън беше студено. Бягах край една гора. Бях със слушалки и не обръщах много внимание какво става около мен. Реших да си почина Влязох в гората и потърсих дърво на което да седна. Повървях малко и намерих едно, на което единия му клон беше почти до земята и не беше много трудно да се изкача. Бях изключила музиката, за да обърна внимание на песните на птиците около мен и на шумоенето на листата. По едно време се чу шум. Започнах да се оглеждам и видях някой да идванч към мен. Изпкаших се и тръгнах да слизам, когато се обърнах и видях познато лице. Беше момчето, в което се блъснах в училще. Той дойде до мен.
- Хей... Ти беше..... ммм.. Алис нали? - От всички хора, точно той ли трябваше да дойде.
- Да .. С какво заслужих честта да запомниш името ми? - защо го попитах.
- Хаха. - изсмя се той. Имаше прекрасна усмивка. Седях и го гледах, като пълна глупачка. Все едно не бях виждала момче.
- Е какво те води насам. - казах му с леко колебание и му дадох знак да се качи горе при мен. Качи се, а това означаваче не съм го изплашила.
- Реших да потренирам, но се изморих. Теб? - попита ме а на мен ми се подкосиха краката.
- Същото. - " господи " само това изникваше в главата ми. - Защо говориш с мен. Можеше просто да си гръгнеш. - как можах да го питам това. Голяма съм гупачка.
- Че защо да го правя. - след този въпрос ми стана още по гадно.
- Еми не знам нали си от " популярните". Те не говорят с такива като мен. - Защо продължавах да ръся глупости. След това той ме погледна някак странно.
- С какви? С красиви ли ? - ГОСПОДИ две розови петна се появиха на бузите ми и наведох главата си. След това не говорехме известно време, но той разчупи тишината.
- Е ти с какво се занимаваш? Ако не е тайна? - вдигнах глава след като ме попита.
- Емии свиря на китара. Е все още не многою но се упражнявам. А ти? - не знаех какво да му кажа.
- Танцувам. - господи той танцуваше.
- Сериозно ли? Аз също обичам да танцувам. Какво танцувашю ако не е тайна? - усмихнах се леко след този мой пореден глупав въпрос.
- Хип-хоп. - зарадвах се след като чух това.
- Е не. И аз искам. - засмях се след този мой тъп исказ.
- Че кой те спира. - попита ме леко и се засмя. Ооо смехът му е толкова сладък.
- Не мога да си го позволя. Всъщност мога, ама сложно е. - защо му споделях, та това си бяха моите проблеми.
- Да разбирам. - колко е сладък не можах да отделя очи от него.
- Искаш ли да потичаме малко и да се прибираме. - внезапно ме побиха тръпки.
- Да, защо не. - след като го каза скочи на земята и ме хвана за кръста, за да мога да сляза. Това остави малка част от кръста ми неполчкрита от суичъра. След като докоснях земята, видях, че е една глава по висок от мен. Аз го погледнах и видях, че погледите ни се засичат. Наведох глава и се усмихнах.
- Добре хайде да тръгваме. - тръгнах веднага след като го казах. Излязохме на пътя и започнахме да бягаме. Стигнахме до едно кръстовище в града и спряхме.
- На къде си. - попитме задъхано. Показах една от улиците. - Ее жалко. Аз съм в другата. Ако искаш утре пак да потренираме заедно. - кимнах в знак на съгласие. - как ще те открия. Дай си номера. - е тогава щях да падна.
- Добре. - Разменихме си номерата и той тръгна в другата посока.
- Ще ти пиша. - провикна се малко след като се разделихме. Не можех да повярвам Прибрах се и заварих майка ми да гледа един от сериалите си. Беше се прибрала от работа.
- Здрасти. - казах й преди да отида в стаята си. Преоблякох се с една дълга тениска, клин до колената и вързах косата си на небрежен кок. У нас беше много топло. Отидох в кухнята и си направих сандвичи, след това отново се върнах в стаята си. Пуснах си филм докато изяда вкусната си гозба. По едно време телефонът ми ззапочна да вибрира. Видях, че Бри ми звъни и аз и дигнах.
- Званях ти и ти ОТНОВО не ми вдигна. започна да ми се кара.
- Съжалявам не съм го чула. - измислих набързо опрвдание.
- Се тая... Какво правиш. - попита ме, но се чуваше музика от телефона. Едва я чувах.
- Ям. - небрежно й го казах докато тъпчех устата си с филийката. - Къде си не те чувам.
- У нас съм просто слушам музика. - ако това е просто слушане не знам какво ще е на парти.
- Да мисля, че и тук я чувам. - засмях се леко.
- Хаха... Оке.. Исках само да те чуя.- едва я чух какво каза.
- Оке.... ай утре ще се видим. - след това затвори телефона, а аз легнах на голямото ми легло, гледах тавана и си мислех за Блейк...

......................................................................................................................................................

Хей хора това е новата глава. Надявам се да я харесате.
Алис и Блейк намериха нещо общо помежду си и ще прекарват повече време заедно. Ще разберете какво се случваю ако продължавате да следите историята ми.

Извинявам се за грешките, които допускам.