The Campfire

Изгубена, без отговори

Какво ми трябваше за лагера всъщност? Там пишеше " всичко най- важно за теб", нали така? Какво ми бе нужно? Може да се стигне до грубости или не знам какво, но ще си взема за всеки случай джобното ножче... Карта, компас, дрехи, бельо, кибрит ( НЕ! НЕ ПУША!) и запалка ... Важно ми е ... Не знам с какво може да си имам работа ... Носеха се наистина ужасяващи слухове, плюс това ще са всички тинейджъри в окръга... Трябва да съм подготвена... Ще взема чантичката с четка за коса, четка за зъби, паста за зъби и сапун...
След като потърсих всичко, за което се бях сетила аз погледнах към леглото. Там бях оставила всичко. А именно боядисаните в черно стени караха то да изпъква. Леглото беше светло, както и всички мебели без пода... Не знам защо бях избрала да бъде така. В един куфар сложих дрехите, бельото... Също така и чантичката с четките, пастата и сапуна. В себе си взех джобното ножче и запалката. Погледнах през прозореца. Колкото и да беше лято... Не си личеше хич. Подуха силен горещ вятър и усетих задушния му дъх. Заоблачи се бързо. Черни облаци обсипаха небето. Имах ли някакво време преди да дойдат за мен?...
*Зъннн* беше от домашния телефон.
Стреснах се. Сърцето ми заби на бързи обороти.
- М-м-мамоо!? - плахият ми тон заехтя ужасяващо бавно в стаята - Ще вдигнеш ли?- чаках около 1 минута, но не чух отговор.
* Зъннннн* продължаваше така упорито да се звъни. Реших да сляза долу. При първата си бавна и несигурна крачка, която извърших се чу изкърцване. Затаих дъх. " Ай сига ве? Сериозно ли? Та ти ще ходиш на лагер за бога? А се плашиш се заради лоша атмосфера... " Продължих. Бавно открехнах врата за стаята ми и пристъпих малко по - сигурно напред. В коридора беше тъмно. Реших да светна лампата. Потърсих с поглед ключа за лампата и го светнах забързано. Огледах се объркано.
- Еххоо! Има ли някой? - погледнах под лявата страна на огледалото в коридора. Виждаха се момчешки крака. Дейв!
- Тъп, малък , гаден, уникален, извратен, заплашително досаден, мазен КРЕТЕН ! - мразя когато правеше така.
- Пхахаха! - изскочи видимо доволен от постигнатата си цел - да ме сплаши. - Да си беше видяла лицето само... "Ехоо, Ехоо помощ ще умра.."...
- С такива работи не се бъзикай!
- Хахах ... Да бе добре...
- Дейв! - погледнах го страшно сериозна, все още притихнала като едвам сдържах гнева си. Той ми отвърна с една усмивка в знак на въпрос. - Аз съм на 13 ... Част от избора съм и не знам как ще ... - притихнах за момент - Трябва да отида..
- НЕ!
- Но знаеш какво се случи... Много по-рисковано е отколкото..
- Казах НЕ! - Твърда и решителна нотка ме посрещна от негова страна. - Ти си ми сестра... Ан..
Много добре знаеш какво ще стане... Победителят е само един...
Загубата на един от нас ще отпрати другия на стотоци километри един от друг... Ще ни разделят Ан... Не мога да го допусна... Знаеш аз съм по- големият ти брат по-дяволите, мой дълг е да те защитавам. Как ще го направя, ако си в гнездото на осите?- Такъв беше той! Все си мислеше първо за мен, после за другите... Погледнах го. Карамелената му коса, прекрасната му усмивка, онези топли, кафяво-оранжеви очи.. запълниха ми главата със спомени от детството..
- Знам само, че има нови правила! Не се знае може да са станали по- ...
- ПО- КАКВИ? ПО-ДРУЖЕЛЮБНИ? ХАХА НЕ СТАВАЙ СМЕШНА! ТЕ ИСКАТ ДА НИ УНИЩОЖАТ ЗА БОГА..
- Защо??? - в отчаяния си вик осъзнах, че всъщност през цялата ни разправия телефона е звънял.- ЩЕ вдигна.. - запътих се и вдигнах слушалката преди Дейв да ми 'позволи'.
- нее недей, може да е от.. - замръзнах. Той разбра, че физиономията ми не издаваше добри новини и млъква в очакване. ТЕ бяха... откъде знаеха номерът ни .. Как..? Това което чух ме накара да се замисля за много неща.
- ТЕ казаха да не говорим на тази тема
- КОИ СА ТЕ?
- Казаха, че не ни засяга и да спрем преди да е станало късно. - последното изречение... Не исках да го казвам... Болеше ме.
- Ан.. Какво казаха??? - разтревожен. Нетърпелив. За сега го познавах, беше такъв, но тонът... той промени всичко. Рязък, остър, дързък ... Запитах се дали може да убие човек? Вярно ли бе това, което ми казаха в слушалката? Той способен ли бе да убие ? Променя ли се пред лагера? Вярно той си оставаше по-големият ми брат.. който често отсъстваше, но.. все пак го обичах.. Възможно е и през времето, което е отсъствал да се е променил.. Реших да не рискувам.

Такъв ли беше всъщност? Имах ли му доверие? Вярно ли е това, което ми казаха в слушалката? Заплашиха да не споделям с него иначе щяло да има последствия...

- АН????

- АЗ ...задължително е да присъствам ... - със сигурност беше вярно, но не това ми казаха ТЕ...

Те... Те... кои бяха "те"?? Какво искаха? Погледнах към телефона си. Отключих го и видях, че е 30 юни . Утре. Утре започваше всичко. Какво ли ме очакваше? А на кой да вярвам..? Знам че има нови правила, но дали е възможно да ... не знам да се оправи всичко. Осъзнах че каквото и да става бях сама. Усетих празнина. Трябваше да я спра. Помислих за вариантите, как може да продължи всичко това - Ако беше невинен, ако беше виновен... Както и да се нижеха мислите през главата ми не можеха да преминат през твърдата и горчива истина. А именно победителят е САМО един. Останалите си тръгват. Имаше нещо, което оцелелите не споделяха, а именно то бе връзката, която свързваше смисъла в тази картинка. Какъвто и да беше той аз щях да го открия.

Хорица, знам че е объркано ще има още една част в която ще се разяснява за миналото и за брат й . Извинявам се, ако има грешки ! И ако ви е заинтригувало поне малко моля за звездичка xD Благодаря ви , че си отделяте от времето, за да четете от простотийте ми хD Ако искате оставете коментар ♥♥