The Campfire

На път към тъмнината

Лъчите на слънцето пареха по ръката ми. Чуваше се чуроликането на птички. Отворих очи. Бях заспала на прозореца. Усетих нечие присъствие и понечих да стана. Обърнах се и забелязах Дейв седнал на леглото ми.
- Искам да поговорим Ан...
Иска да ме разубеждава ли ? Ние го обсъдихме вече. АЗ бях решила.
- За?
- За това колко лош брат ще бъда, ако те пусна да отидеш там.
- Ще сме заедно! На 18 си..
- Не искаш
- Искам!
- Защо искаш? Няма смисъл ... Не знаеш какво е..
- Защо не ми кажеш..
- Не мога!
- Не, напротив..
- Не знам как да ти го кажа, не мога да ти го кажа.. Правилата са такива...
- Нали има НОВИ правила, значи не са..
Той повиши тон. Дързък и мощен.
- Те са по-сурови! Казах НЕЩО! Няма да идваш, ще измисля нещо!!!
- З-защо ми викаш? От къде знаеш какви са новите правила? Нали не се знаеше? Нали не са казали?
- Нищо не е такова каквото си мислиш, че е...
-Мо- ляя..?
Вратата се отвори. Момент на тишина. И двамата затаихме дъх и погледнахме на там.
- О! Не! Ан бягай!..- седях онемяла - сега е шанса ти... Ще е късно! ТЕ са тук..
- Кои???
- Казах ти!! Бягай!!
Чу се бавно скърцане на стълбите. Някой се качваше. Идваше към нас. Направих крачка назад. Инстиктивно. Не спирах да го гледам. Беше тихо. Качих се на прозореца и се обърнах, за да го видя ... Сякаш за последно. През вратата влезнаха двама мъже с черни дрехи. Имаха качулки и наметала, лицата им не се виждаха. Бяха страховити. Още веднага щом минаха шумно и рязко през вратата се втурнаха към нас. Първо към брат ми. Хванаха го за ръцете.
- Идваш с нас! И малката също!
- Анн Бягаййй!! Бързо!!!...
Думите му ми пулсираха в ушите. Сърцето ми биеше бурно. Какво ставаше? Обърнах се набързо и се хванах за дървото посъдено за такива 'специални' случаи. Покътерих се надолу и стъпих на земята. През това време едната "Качулка" идваше за мен. Беше много бърз. Настигаше ме. Затичах се. На къде можех да тръгна? Към гората или?
- Спри! Казвам ти! Ако спреш да бягаш ще те настигна и нищо лошо няма да ти се случи, красавице! ...-
М-мо- М-Моля? Красавица?? Чакай малко бе!!
...- но ако продължиш... Не отговарям за последствията... ;)
Не му обърнах внимание и продължих да бягам с всичка сила. Дробовете ми горяха. Краката ми ... Не ги чувствах... А да не говорим, че отведоха нанякъде Дейв.. Бях сама.. Какво щях да правя??? Забелязах едно перфектно място за скриване. Началото на гората идва, както и скривалищата. Скрих се под корените на едно дърво, което бе образувало нещо като пещера. Тук имаше много такива. Зачаках. Свих се на кълбо .
Времето бавно и нетърпеливо ме нанизваше на шиш. Най-накрая чух пуканена листа. Знам, че е лято. И да, тук има и то доста.. Усетих неговото присъствие. Беше той. Сърцето ми заби бързо. Ами сега? Видях краката му. Онова наметало с качулка и черните обувки. Черни панталони и черният му дрезгав глас развали призрачната тишина.
- Сега.. Спокойно...имам предложение за теб.. Няма да те нараня. Аз съм от добрите.!.. Килър? Килър къде си? Няма да ти сторя нищо...
Тишина. Невъзможна тишина. Прекалено бърза тишина. Невъзможно лесна тишина. Бавно се отдръпнах назад. Безшумно. До сега. Едно листо изшушука най-нагло от местоположението ми.
- Добре спокойно ! Казвам още веднъж, че няма да ти направя нищо!
Сянката вече беше до корените на дървото. Той бе тук. На сантиметри от мен. Наклони се надолу. Аз бързо се плъзнах по листата назад. Той знаеше къде съм. Всичко беше ясно. Понечи да влезе и той в тази 'пещера'. Опрях нещо. Зад мен имаше стена. Стена от корени. До тук бях. Той се плъзна към мен толкова близо на един дъх растояние.
- Сега... - затаи дъх-.. Мисля, че повече няма на къде да бягаме....., нали?