The Campfire

Звярът

Вдишване . Издишване . Стъпки . Шум. Листа . Това бях аз . Червената гора ... Беше изключително красиво явление , но ако само за миг бях спряла бягането щях да допълня палитрата и от червеният нюанс на моята кръв .  Очевидно, за да стигна до тези остри скали трябваше да заобиколя.

Огледах се.
Червеният цвят ми беше любим.  След черното .  Листата шумоляха , а около мен всичко беше жълто, оранжево и червено. Земята, небето, тревата , листата.
Колко ли път трябваше да извървя ? Къде се намират онези ,, мразовити скали ,, ? Чува се шумоленето на алените листа.  Явно тук е станало нещо преди години с батко ми. Но какво ?  Чувам вой и ръмжене . Потръпвам . Обръщам се и пред очите ми е загатнат в аленочервената гора силует на звяр. Усещам сърцето си  и бързият ми пулс.
- По дяволите !
Звярът се затича към мен . В паниката успявам да се сетя за високото .   На момента се качвам на първото дърво, което е пред мен.  Краката ми усещат кората на дървото , която ми спасява живота . Сядам на короната , където се разделят няколко клона и чакам да си тръгне звяра . Имам да чакам доста .

Усещам нещо ръбесто в джоба си . Понечавам да го извадя . Откривам нож. Момчето ме е заредило с ножове , гранати, и клечка за зъби , игла , конец и запалка . Как да не го заобича човек ? Цялата съм изпълнена от вълнение . В моя случай това си е направо шестица от тотото.
Смятам да изчакам да си тръгне животното само . Не е уместно да използвам граната. Някой може да ме чуе. Взимам един нож и почвам да дялкам.
Имам достатъчно време да разгледам животното . Все пак ще се траем още дълго време . Зверчето има странна тъмно сини козина, остри зъби , които в момента ми се озъбват и хрипкаво ръмжене осведомява цялата гора къде се намирам . На Джак няма да му е трудно да ме открие ... както и на другите . Погледа ми забелязва , че това създание има чип . Странна идея ме изпълва . Вадя ножа от джоба си и се прецелвам . Все пак в семейство Килър знаеш как да правиш някой , други неща . Ан , имаш само 1 опит . Облизвам леко пръста си . Проверявам дали има вятър . За мое щастие няма . Чува се леко птиче чуроликане . Надявам се и шибаните им птички да не са зомбирани ! Поемам въздух и се прецелвам в чипа . Животното агресивно се мърда на всеки 5 секунди , което е странно явление за ,, див звяр ,, . Дано да съм преценила ситуацията правилно . Хвърлям майсторски ножа и той оцелва чипа толкова изкусно, колкото един добър ловец би го направил . Поне майка ми ме беше научила на нещо , когато бях малка . Изведнъж се усещам и започвам да свързвам странните части от пъзела . Ами ако всичко е било, за да ме подготвят за сега ? Глупости . Ан , ти имаш напълно нормално семейство с напълно нормален живот . Нали .. така ?

Не.

Животното се кротна . Сякаш с магия то доби вид на някаква порода куче . Чипа докосна земята , разцепен на две . Кучето завъртя опашка. Понечвам да сляза на земята . То скача върху мен . Сърцето ми спира за миг . Един изключително лигав език ме облизва по бузата.
Сериозно ? Понечвам да погаля малкото зверче . Очите ми обсипват животинчето с недоумение и лека загриженост .
- Миличък , какво са ти сторили Те ? - нежно го обгрижвам с ръка по козината , която доби черен цвят , то замаха с опашка . Взимам си ножа обратно и заразглеждам чипа .

Puffiester G2016

- Пуфи ли се казваш ?
- ДЖАФ

Кикотя се . Какъв сладур . Странно  име за куче.
Алената гора добива странен замисъл в този час . Усещам тялото си изморено , но ставам и започвам да вървя напред .
- Хей , знаеш ли къде са острите скали ?
Получавам единствено махане с опашка и онази припирня на едно куче да го последвам . Може и да ми е от помощ този пес , кой знае ?

За миг ме залъха студен вятър. Усетих как цялата изтръпвам и последвах звяра , който беше станал куче . Чипа скривам в храстите . Нямам нужда , ако случайно има проследяващо устройство да ме открият с него така , нали ?

Вдишвам чист аленочервен горски въздух и се отправям напред и само напред . Надявам се да получа отговори . Не зная от къде изкарах такава смелост до сега . Но, за да завърша това приключение ще ми трябва много повече , нали ?