Ами ако....

На училище

Сутринта станах и видях ,че някой ми е писал. Погледнах телефона си и прочетох съобщението" и впрочем аз съм Макс " реших, че това е сладура от вчера. Влязох в банята и направих обичайните процедури. След като излязох от банята се заех с избора на дрехи. Избрах лилав потник, червени къси панталони, червена чанта и лилави обувки. Взех си чантата и написах като отговор на съобщението "аз съм Ема". Тръгнах към училище и по пътя срещнах Лекс.
- Ъмм..вчера те видях с Макс.-каза Лекс.
-Да. Изглежда мил.
- Само така изглежда.
Замислих се какво ли иска да каже,но вече бяхме стигнали училище. Докато вървях по коридорите всички ме зяпаха. Стигнах до шкафчето си. Тайно се надявах да видя Макс отново.
-Здравей!- чух момчешки глас зад мен. Обърнах се с надежда, че е Макс, но зад мен стоеше момче с руса коса и сини очи, на не повече от 18.
- Аз съм Ник!-поздрави ме той.
- Ема! - отвърнах и влязох в час за да избегна разговора.
Имахме час по математика и бях в класа на Лекс. Учителката беше не много висока жена с очила и къдрава кафява коса, на около 50.
-г-жа Стоун. Ужасна е и преподава много зле. - каза Лекс.

След часа отново срещнах онова момче Ник.
-Ще излезеш ли с мен? -попита ме той.
- Какво?? - не мога да повярвам. Тук съм от два дни и вече имам две срещи.
Тогава по коридора дойде Макс. Дръпна ме и каза, очевидно на Ник.
- Махни се от нея зубър.
- Може да си ми брат, но не може да ми говориш така. -каза Ник. Стой за момент - те са братя?? Та те нямат нищо общо??
Одскубнах се от здравата хватка на Макс и побягнах към нас. Проспах се на леглото и понеже бях изморена заспах.

На снимката са дрехите на Ема