Ами ако....

Нова връзка, нови проблеми

Седях си в стаята със слушалки в ушите, и слушах Katy Perry - Fireworks когато пред къщата ни спря черна лимозина. От нея слезе мъж с черни дрехи. Това беше баща ми. Истинският ми баща. Ние живеехме с приятеля на мама Майк, който наричахме "татко" . Но какво правеше той тук. Не беше ли в Малта. Извадих слушалките от ушите си и подслушах разговора на истинските ми родителите.
"- Не може да ми го причиниш! -извика мама.
- Мога! Ема и Ани идват с мен в Малта , независимо дали ти харесва Габриела. " . Какво! Той иска да ме заведе в Малта. Далеч от... от... от Люк. Не! Събрах си багажа и се обадих на Люк.
- Ало!
- Люк ела да ме вземеш моля те побързай!
- Добре! Идвам веднага! -каза той и затвори.

След един час.
Люк спря колата отпред. Взех си багажа и ми остана само да намеря начин да сляза без да минавам през коридора. Нямаше как. Трябваше да скоча през прозореца. Добре , че бях на втория етаж. Взех си багажа засилих се и скочих. Паднах в един храст. Блузата с, която бях, беше скъсана на рамото. Имах рани по ръцете и краката, както и листа и клони в косата. Пренабрегвайки болката се отправих към колата на Люк.
- Добре ли си?-попита ме той
- Да! - отвърнах.
Той натисна гаста и колата се отдалечи от дома ми.
Не знаех къде живее Люк, но знаех, че живее на час път.
Понеже час беше много, ние спряхме на един хълм от който се виждаше целия град. Той махна едно листо от косата ми и ме целуна
Изтръпнах. Обичах да ме целува , чувствах се като снежен човек през лятото. Бяхме се забавили и нашите сигурно вече ме търсеха. След два дена ставах на 18 и щях да мога да правя каквото си искам , включително и да избирам сама къде да живея. Стигнахме пред къщата на Люк. Той живееше в Ферма. Е, не точно. По-точно живееше в голяма къща с двор и много, много животни. На двора седеше не много възрастна жена с черна коса.
- Здравей!- каза тя- аз съм Анна, майката на Люк.
- Приятно ми е госпожо Милър. Аз съм Ема, неговата приятелка.
- Много съм слушала за теб. -каза тя и стисна ръката ми.
Качихме се в стаята на Люк за да си оставя багажа. Стаята беше малка, но изключително подредена. Имаше малко легло до малък прозорец. До вратата имаше бюро и малък шкаф. В ъгъла имаше врата, вероятно банята. Оставих куфара си до леглото и слязох долу за вечеря. Русата ми коса беше вързана на кок. Бях облякла къси панталони на цветя и бежов потник. На краката си бях обула бежови кецове Nike , а на рамото си бях сложила малка кафява чанта.

След вечеря.
Вече беше полунощ. Едвам се дотътрих до стаята и веднага заспах.

На сутринта
Станах. До мен спеше Люк. Беше толкова сладък. Явно сънуваше кошмар, защото се беше изпотил. Целунах го по носа и на лицето му изгря малка сънена усмивка . Бавно излязох ,след като облякох същите дрехи от снощи.
Анна вече готвеше закуската. Правеше палачинки.
- Ще нахраня кокошките! - реших аз.
- Ами не съм сигурна.-каза тя.
- Моля те! -помолих и тя склони. Взех храната и се отправих към първата кокошка която видях. Тя, май не ме хареса ,защото побягна. Но аз не се отказах, тръгнах след нея, но тя направи рязък завой. Аз се забих в оградата и рикуширах в калта. Тогава чух зад мен смях. Обърнах се и видях, че Люк и майка му се смеят с пълен глас. Сърцето ми се сви, а сълзите напираха . Избягах в стаята.
- Не се тревожи, и при мен беше така... първият път. -каза Люк, и тъкмо щеше да ме целуне, но тогава телефона ми звънна.
- Ало, Ема къде беше? Притеснихме се, а и най-важното - баща ти си тръгна!? - почти изкрещя Лекс.
- Какво? Кога? Няма значение ! Веднага си идвам! - казах и затворих телефона.
- Люк прибирам се вкъщи. - викнах аз и се хвърлих на врата му, а той ме целуна.

На снимката са дрехите на Ема.