На вратата ме чакаше мама с пощенски плик в ръце.
- Ема, миличка ! Къде беше? Имам страхотна новина! Приели са те в Харвард. -почти на един дъх каза майка ми.
- Какво? Кога? Кога трябва да съм на самолета?
-След час!
- Само час!!!
- Ами писмото е пристигнало преди седмица, но аз сега го видях. Съжалявам! -извини се тя.
- Отивам да си оправя багажа. - казах това и се затичах по стълбите.На летището.
- Жалко че ще прекараш рождения си ден далеч от нас! -почти проплака Ани.
- Ще се справиш ли сама Ема?- попита ме мама.
- Да! -отвърнах, и я прегърнах.
- Пази се хлапе! - каза "татко" Майк. Сбогуванията приключиха и дойде трудната част - Люк. Той се приближи и ми каза .
- Пази се ,моля те ! Обичам те и не искам да ти се случи нещо.
Усмихнах му се и отвърнах.
- Спокойно! И аз те обичам и обещавам,че нищо няма да ми се случи.
Последва дълга целувка. Когато се отделихме един от друг, аз взех куфарите си и се качих не самолета.
Не мога да повярвам, че ще уча в Харвард. За жалост, понеже бях приета много късно трябваше да съм в стая с някакво момче. Не казах нищо на Люк защото не знаех как ще реагира . Той щеше да учи в университета в Минесота за ветеринар .Останалата част от полета премина в размисъл. Какво ли ще е момчето? Мил ли щеше да е? Или пък груб? Умен ли щеше да е? Или пък глупав? Сладък ли щеше да е? Стегни се Ема, имаш си приятел .След още един час.
Слязох от самолета и си хванах такси за университета. Когато пристигнах там отпред чакаше възрастна жена с папка в ръце.
- Госпожице Джоунс.-почти изсъска тя.
- Да, това съм аз.
- След мен. - каза тя и премина през двора. Стигнахме вътрешноста на самата сграда и тя продължи- понеже сте се записали късно ще бъдете в една стая с господин Грейс в стая номер 101.- отвори вратата. Там имаше момче с черна коса и , облечен в синьо яке. Правеше нещо на компютъра и не ми обърна внимание.
- Хмх- измънка жената за да се обърне и излезе.
Момчето бавно се обърна към мен. Имаше кафяви очи. Огледа ме и на лицето му изгря дяволита усмивка.
- Не ме ли позна Ем?- каза той, а усмивката не слизаше от лицето му. Тогава го познах. Това беше Иън.Извинете, че главата беше много къса, но искам да я разделя на две. :-)
За главата ми помогна KikiroyKikiroy.
CZYTASZ
Ами ако....
LosoweЗдрасти аз съм Ема Джоунс. На 17 години от.. ами трудно е да се каже защото постоянно се местим