Ами ако....

Стар познайник

На вратата ме чакаше мама с пощенски плик в ръце.
- Ема, миличка ! Къде беше? Имам страхотна новина! Приели са те в Харвард. -почти на един дъх каза майка ми.
- Какво? Кога? Кога трябва да съм на самолета?
-След час!
- Само час!!!
- Ами писмото е пристигнало преди седмица, но аз сега го видях. Съжалявам! -извини се тя.
- Отивам да си оправя багажа. - казах това и се затичах по стълбите.

На летището.
- Жалко че ще прекараш рождения си ден далеч от нас! -почти проплака Ани.
- Ще се справиш ли сама Ема?- попита ме мама.
- Да! -отвърнах, и я прегърнах.
- Пази се хлапе! - каза "татко" Майк. Сбогуванията приключиха и дойде трудната част - Люк. Той се приближи и ми каза .
- Пази се ,моля те ! Обичам те и не искам да ти се случи нещо.
Усмихнах му се и отвърнах.
- Спокойно! И аз те обичам и обещавам,че нищо няма да ми се случи.
Последва дълга целувка. Когато се отделихме един от друг, аз взех куфарите си и се качих не самолета.
Не мога да повярвам, че ще уча в Харвард. За жалост, понеже бях приета много късно трябваше да съм в стая с някакво момче. Не казах нищо на Люк защото не знаех как ще реагира . Той щеше да учи в университета в Минесота за ветеринар .Останалата част от полета премина в размисъл. Какво ли ще е момчето? Мил ли щеше да е? Или пък груб? Умен ли щеше да е? Или пък глупав? Сладък ли щеше да е? Стегни се Ема, имаш си приятел .

След още един час.
Слязох от самолета и си хванах такси за университета. Когато пристигнах там отпред чакаше възрастна жена с папка в ръце.
- Госпожице Джоунс.-почти изсъска тя.
- Да, това съм аз.
- След мен. - каза тя и премина през двора. Стигнахме вътрешноста на самата сграда и тя продължи- понеже сте се записали късно ще бъдете в една стая с господин Грейс в стая номер 101.- отвори вратата. Там имаше момче с черна коса и , облечен в синьо яке. Правеше нещо на компютъра и не ми обърна внимание.
- Хмх- измънка жената за да се обърне и излезе.
Момчето бавно се обърна към мен. Имаше кафяви очи. Огледа ме и на лицето му изгря дяволита усмивка.
- Не ме ли позна Ем?- каза той, а усмивката не слизаше от лицето му. Тогава го познах. Това беше Иън.

Извинете, че главата беше много къса, но искам да я разделя на две. :-)
За главата ми помогна KikiroyKikiroy.