- Не ме ли позна, Ем?- каза той, а усмивката не слизаше от лицето му. Тогава го познах. Това беше Иън. Бившото ми гадже. През годините се местихма много. Найд-дълго време прекарах в Ню Йорк, където срещнах Иън. Не го бях виждал от доста време. Беше се променил, много. Беше станал по-висок, и по-сладък . Очевидно тренираше защото мускулите му бяха добре оформени. Тръгна към мен с бавна и плавна стъпка. Когато вече беше пред мен той разтвори ръце за да ме прегърнае, но тогава аз се отдръпнах.
- Из...извинявай!-каза той и заби поглед в земята. Настана неловка тишина. Реших да си оправя багажа. Влязох в свободната стая и я огледах. Беше малка, бяла, розова и зелена , леглото беше голямо и също бяло, зелено и розово. Имаше шкаф ,бюро, а леглото беше точно под прозореца. Извадих дрехите си от куфарите и ги подредих в гардероба. Сложих снимки на семейството си на бюрото и излязох от стаята. Взех си якето и излязох на вън. Да разгледам.
На следващия ден.
Станах рано, за да не закъснея за час. Лутах се из коридорите търсейки стая номер 216 . След дълго търсене я намерих. На един чин стоеше Иън с някакво момиче. Когато ме забеляза ме повика при него и каза.
- Ем, това е гаджето ми Никол!
DU LIEST GERADE
Ами ако....
SonstigesЗдрасти аз съм Ема Джоунс. На 17 години от.. ами трудно е да се каже защото постоянно се местим
