Mystic Hills

Най-хубавите години от живота са в гимназията? Пф, да бе да!

Айлин почти тичаше по училищния коридор, мислейки си как е възможно да е толкова глупава. Как можа да не забележи, че всички ученици са влезли по стаите си и само тя е остала навън? Поне знаеше къде трябва да отиде. Зави наляво и се озова пред едно стълбище. Заискачва се през едно стъпало. По-бързо.

- Айлин, моля те... - започна майка ѝ, Елън.

- Не! Няма моля те! Нали се разбрахме, че повече няма да се местим! - С всяка една дума Айлин викаше все по-силно. - Разбрахме се! А сега какво? Вие с татко сте организирали преместване, за което аз научавам само няколко дни по-рано!

- Айлин... Не очаквахме да реагираш толкова... Емоционално, но...

- Какво но? За пръв път си намерих приятели, а вие отново искате да се преместим! Въпреки че обичам промените, не искам отново да съм сама!

- Разбирам те напълно, Айлин. Но, моля те, опитай се и ти да ни разбереш. Това е невероятна възможност за баща ти...

- Ама разбира се! Защо ли изобщо се учудвам, че ще се местим, при положение, че отново е свързано с работата на татко?!

- Айлин...

- Не! Остави ме сама!

Още един етаж.  По-бързо. Дали този път щеше да остане достатъчно дълго тук, за да си намери приятели? Дали изобщо щеше да успее да се сприятели с тези хора?
Още малко... Най-накрая стигна четвъртия етаж. Айлин зави наляво и едва не се спъна от бързане. Отвори вратата на стаята и ѝ се прииска да потъне в земята.

Айлин излезе на терасата и започна да вдишва и издишва дълбоко, опитвайки се да се успокои. Необичайно студеният въздух за началото на септември излизаше на облачета от устата ѝ, а лекият вятър охлаждаше горещото ѝ зачервено лице. Толкова беше ядосана! Родителите ѝ бяха страхотни хора и тя разбираше желанието им за развитие в кариерата и за промяна. Обаче толкова ли беше трудно поне веднъж да се задържат някъде по-дълго? За пръв път си беше намерила истински приятели. За пръв път беше харесала момче, което също я харесваше. За пръв път можеше да има истински живот.

Всички погледи се насочиха към нея. Хвърли бърз поглед към катедрата, но учител липсваше. Поне нямаше да ѝ пишат закъснение още първия ден. Не че родителите ѝ щяха да ѝ се карат - в момента те правеха всичко възможно само за да се почувства по-добре след изненадващото преместване. Връщайки се в настоящия момент, Айлин започна да върви бавно към единственото свободно място до едно русокосо момиче. Докато бързо оглеждаше новия си клас, забеляза Стефан и Владимир да седят заедно на последния чин. Добре, това беше странно. Те бяха толкова различни, за да бъдат приятели, макар че бе възможно просто да не е имало свободно място... Но не, двамата наистина изглеждаха близки.