Flicker (A Harry Styles Fanfiction) Bulgarian Translation

Chapter Two

х  а  р  и

"При засилването на издирването на убиецът Хари Стайлс, ние се срещаме с някои от приятелите му от детинство, за да съберем информация за детството му. Статистиките доказват, че деца с труден семеен живот имам по-голям шанс да се превърнат в престъпници, отколкото да работят за своето благосъстояние. Свързахме се с неговия най-близък приятел от детинство, Лиам Пейн, за коментар. "Той винаги е бил проблемен човек.", казва Пейн, "Както и брат му и сестра му, Мелани и Люк. Всички бяха прецакани, всеки един от тях.". Когато го притиснахме малко повече, той ни каза, че не е изненадан, че Хари се е превърнал в това, което е сега. Чудовище." – експерт от "Инстинкт на убиец", статия публикувана в Ню Йорк Таймс. [Публикувана на 1-ви август, 2016]

>>>>>>>>>><<<<<<<<<<

Тази нощ, той пи.

Искаше да пие, докато черния му дроб изсъхне, искаше бутилка в ръката си, докато пръстите му завинаги не останат увити около гърлото, нуждаеше се гърлото му да гори толкова силно, че да може да се запали пожар.

Защото, нея я нямаше и изглежда умът му не е искаше да приеме идеята, че тя нямаше да се върне повече. Нито сега, нито никога.

Затова тази нощ, той пи.

- Защо не си в час тази сутрин? – Попита Лиам, думите му се сливаха в едно продължително изречение. Той отвори още една бутилка бира, отмятайки главата си назад и изпивайки половината от съдържанието й наведнъж. Хари не знаеше защо Лиам пиеше толкова много, но реши да не пита. Така или иначе не го интересуваше много. – Избяга ли?

Момчето със разбит ум и липсващо гадже, в отговор поклати главата си малко повече от необходимото.

- Не, а-аз отидох и, - той хлъцна в ръката си. – Отидох и се записах за тази глупост с второкласниците.

Шоколадово кафявите очи на Лиам се разшириха.

- Но, ти м-мразиш деца.

Хари сви рамене и довърши [осмата, деветата, десетата?] бутилка, изхвърляйки я на пода и облягайки се на дивана. Стаята се въртеше и въртеше, и въртеше...

- Мел ли те уговори?

Хари се засмя, докато стаята продължаваше да се върти и върти, и върти, и върти...

- Мел е толкова красива, нали Лиам? – Попита той най-добрия си приятел. – Тя е... прекрасна и изглежда точно-точно като мен.