Flicker (A Harry Styles Fanfiction) Bulgarian Translation

Chapter Three

"ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ: Беше открит съучастник в разследването на Хари Стайлс, убиецът на шест невинни миналата седмица. Мъж, около двадесет годишен или в края на пубертета, става част от преследването на полицията, миналата нощ около 23:10, след като е бил видян да поставя червена роза на обезобразеното тяло на неразпознаваема жертва. Преследването продължи три часа, но неизвестния съучастник избяга. Според информация на очевидци, мъжът е рус и със светла кожа, около 1.70 метра висок и мускулесто строен. Ако видите мъжът от описанието, моля обадете се на този номер [xxxx xxxx] или на номерът за спешна помощ [9-9-9]." – Местни новини Оукууд.

>>>>>>>>>><<<<<<<<<<

Миналата нощ, той пи.

И тази сутрин, когато се събуди с болки в задника и разстроен стомах, в леглото на сестра си, не можеше да си спомни нищо от миналата вечер. Освен, че беше замъкнал мизерното си тяло до Лиам, след като беше видял нейна снимка.

Момичето, което никога нямаше да се върне.

Тази сутрин на закуска [след като Хари се отърва от всичко, което беше ял миналата вечер], Мел му напомни за задължителната му работа в началното училище по-надолу по улицата. А Хари мразеше деца. И приятелката му никога нямаше да се върне и имаше болки в задника, разстроен стомах, и Джес никога нямаше да се върне. Но всичко е наред, наистина.

Знаеш, отчасти.

- Толкова си малоумен, - напомни му Мел, отмятайки главата си назад, за да изпие последната капка портокалов сок от дъното на чашата си. – Щом не харесваш деца, тогава защо се записа?

Хари напъха още една хапка изгоряла препечена филийка в устата си преди да проговори.

- Защото, трябваше да направя или това, или да помагам с обществено полезен труд в старческия дом, - отговори той. Мел се опита да игнорира малките трохички хляб, летейки от устата му заедно с думите. – И като цяло, не мисля, че искам да полагам обществено полезен труд.

Момчето с болки в задника и приятелка, която никога нямаше да се върне, завъртя очите си и приключи с филийката, целувайки челото на сестра си, взимайки ключовете си и тръгвайки към училището.

И Джес никога нямаше да се върне.

Но всичко е наред, наистина.