Flicker (A Harry Styles Fanfiction) Bulgarian Translation

Chapter One

"Издирването на Хари Стайлс се превърна в главен приоритет в град Оуксън, след като се намериха обезобразените тела на Никълъс Франклин, Сара ДеПенди и Матю Грегсън в Червената Река, миналата вечер около 18:55. Група рибари се натъкнали на изключително обезпокоителните и почти неразпознаваеми жертви, като ги издърпали с мрежите си и незабавно се обадили на властите. Полицаите потвърдиха, че великия Стайлс е ударил отново, след като намериха подписа му, червена роза върху всяко едно от телата на жертвите, с името му издълбано на гърлата им. Въпреки, че външността на Хари Стайлс е неизвестна, ако знаете или имате да добавите нещо към този случай, моля обадете се на този номер [xxxx xxxx], или номерът за спешна помощ, [9-9-9]. Това бяха вечерните новини за двадесет и трети-двадесет и шести юли." – Местни новини Оукууд.

>>>>>>>>>><<<<<<<<<<

- Евърли, така е най-добре, –

- Най-добре? Най-добре за кого?! – Възкликна тя, безмилостно дърпайки тъмната си конска опашка, която пазеше къдравите й кичури настрана. – Защото, със сигурност не за мен!

Дана силно присви неоново оцветените си устни, присвивайки очи към тийнейджърката пред себе си. Най-малкото, което можеше да каже, е че момичето беше бъркотия. Стара дрипава тениска висеше от деликатните й рамене и голямо сиво долнище се свличаше по бедрата й, заплашвайки да падне по краката й с всяко направено движение. Обичайната й тъмна кожа беше бледа поради липсата на слънце и странните й матови очи бяха сънливи и изморени. Въпреки, че Дана беше казала на момичето да се облече, когато се изтърколи от леглото тя не се беше подчинила, следователно пижамено-облечен тийнейджър стоеше в кухнята й, спорейки с нея за нещо извън контрола й.

И всичко беше пълна бъркотия, наистина.

- Скъпа, смятам, че е време да се обличаш, не мислиш ли? – Предложи жената мило, обръщайки се с гръб към момичето, за да продължи с приготвянето на закуската. Божествената миризма на бекон и прясно приготвени яйца се просмукваше в стаята. Евърли завъртя очите си. Кога, тази жена щеше да се научи? Всяка сутрин правеше закуска, с която можеше да нахрани цяла армия, когато само две от децата й в действителност ядяха храната. Евърли и Итън, от друга страна, отказваха да ядат нещо преди обяд.