Everything Changes.

~Първа глава~

Извинете ако има грешки.Приятно четене :)
***

Пристигнах на летището в Сан Диего в 8:00 сутринта.В 8:23 седях върху един от петте си куфара пред голямата сграда и чаках брат си да дойде да ме вземе.

Името ми е Емили Дейвис.На 18.Края на май завърших най-елитната гимназия в Ню Йорк и сега седмица по-късно се намирах в Сан Диего,щата Калифорния,за да прекарам лятото добре и за да следвам в университета заедно с по-големия си брат Лиам.Той бе с година по-голям и щеше да е второкурсник ,докато аз щях да съм една от мишените на връстниците му.

Докато го чаках да дойде,препичаща се на жаркото слънце и умираща от жега вързах дългата си тъмна коса на висока опашка и зачаках.Бях облечена в черен клин,бели air max и бяла прилепнала блуза с доста широко деколте,но не прекалено.Станах и закрачих напред назад покрай куфарите си.Погледнах отражението си в стъклените врати на голямата сграда пред себе си.Имах тяло,за което доста момичета мечтаеха.Стегнати крака,дупе и корем,тънка талия и завидно голям бюст.Всичко дължащо се на танците и упорити тренировки.Освен последното.Него просто си го имаш.Засмях се на мисълта си и седнах върху куфара си отново.Погледнах се в екрана на телефона си.Чисто бялата ми кожа сияеше на слънчевата светлина.Големите ми червени устни за съжаление бяха леко сухи от студа в Ню Йорк.Пъстрите ми очи изглеждаха уморени,но за късмет гъстите ми черни мигли ми придаваха по свеж вид.Тази сутрин не си бях сложила никакъв грим.И да си призная съжалих в мига,в който видях брат ми да приближава към мен следван от 4 красиви и добре сложени момчета.

В мислите на Хари:

Лиам цяла седмица беше на тръни.По малката му сестра идваше да живее при нас.Щеше да е студентка на есен.Тази сутрин поне 10 пъти прегледа дали в стаята и всичко е наред и дали в банята и има всичко необходимо.Не бях чувал много за нея.Знаех само че е с година по-малка и се занимава с танци. Щеше да пристигне в 8:00,а ние трябваше да я вземем.Проблема беше обаче,че в 8:09 момчетата все още се караха с коя кола да идем.В 8:15 вече ядосан реших да прекратя спора и изкарах черния си джип от гаража.Натиснах клаксона и четирите момчета,които седяха на верандата обърнаха опулени физиономии към мен.

-Или се качвайте или ще ида сам.-заплаших ги аз,а те на секундата се натикаха в колата.

Щом стигнахме пред летището,Лиам извика "Ето я".А аз набих спирачки и погледнах през прозореца.Момичетата далеч не бяха 2-3,чудо беше че я е разпознал.Паркирах изчаквайки момчетата да излязат от колата,за да натисна копчето,с което я заключих.Лиам се запъти нетърпеливо напред,а аз и момчетата закрачихме спокойно след него.
Наближихме слабо,високо момиче с тъмна коса.Може би беше с 10 или 15 сантиметра по- ниска от мен.Щом се приближихме можех да обърна внимание на стегнатото и тяло,на шоколадовата и коса и на пъстрите и очи прикрити от гъсти черни мигли.(снимка)Не носеше грим,но лицето и беше красиво.Беше облечена в черен клин,бяла блуза и бели маратонки.Седеше на един от петте си огромни куфара(да призная очаквах да са повече) и гледаше към брат си,усмихната.Вече бяхме пред нея,а тя стана и прегърна Лиам силно.Щом се отделиха той я завъртя,с опулени очи.Докато тази сцена се разиграваше аз стоях най-отзад с ръце в джобовете на черните си дънки.