В мислите на Емили:
Събудих се късно вечерта.Навън беше тъмно,а Иви и Хари ги нямаше при мен. Станах все още полу заспала и тръгнах по тъмния коридор.Щом се озовах в хола,гледката първоначално беше нормална.Мама седеше на креслото и бродираше.Момчетата бяха насядали по дивана и земята и правеха най-различни неща.Лизи ги наблюдаваше с интерес,а Иви седеше спокойна в скута на Хари,играейки си с една от къдриците му.Забелязах обаче още едно момиче.С руса права коса и дребна фигура.Евелин!
-Ей Ема.-каза брат ми,щом ме забеляза.
Тогава всички се обърнаха към мен.Евелин също.И тогава забелязах в ръцете и малко розово вързопче.Не трябваше ли да дойде утре?
Тя подаде бебето на Лизи,която седеше до нея и дотича при мен.Прегърна ме силно,а аз веднага обвих ръце около нея.Толкова ми липсваше.Ползваше същия парфюм,и същия крем за тяло с аромат на манго.Косата и беше по-къса,но и отиваше.Бе малко напълняла,но предполагам с времето килограмите и щяха да си станат същите каквито бяха.Не знаех какво да и кажа.Предполагам тя също не знаеше.
Щом се отделихме една от друга,тя каза тихо "Ела" и ме завлече да седна на дивана.Взе бебето от ръцете на Лизи и го сложи в моите.
Беше толкова малка и топла.Помръдваше в ръцете ми,а щом ме видя отвори широко сините си очички.
-Ема,това е Стейси.Бебче това е кака ти Емили.-каза мило Ева.
Усмихнах се.Боже това дете наистина беше нейно.Но от кой?Защо замина?Защо не ми каза?
Погледнах я.
-Ева защо си тръгна?От кой е бебето?Защо не ми каза?Защо не остана,щях да ти помагам.Щяхме да давършим заедно и да дойдем тук.Щях да съм до теб по време на раждането.
-Емиии-прекъсна ме тя.-ще ти кажа всичко,успокой се.
Забелязах че всички освен мама и Лизи са напуснали стаята.
Разказа ми всичко.Бащата на бебето беше Джейсън Сингър.Заедно бяха от 7ми клас,но той почина в катастрофа точно месец преди тя да замине.Беше и тежко.Джей беше добър.И я обичаше.И щеше да обича и това малко сладко момиченце в ръцете ми.
Подадох бебето на Лизи и прегърнах Ева силно.
...
След 2 седмици:
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Everything Changes.
Hayran Kurgu-Това са Зейн и Найл.-тя се здрависа с тях и им хвърли по една срамежлива усмивка.-,а онзи намръщен къдрокоско отзад е..-прекъснах го,приближавайки се до момичето. -Хари.-казах подавайки и ръка,изненадвайки не само другите,но и себе си. Тя плахо под...
