***
Пак съм аз,дано не сте ме забравили.Приятно четене :).
***На сутринта в мислите на Емили:
Отворих очи оглеждайки стаята.Наистиа бях в Англия!Опитах да надигна тялото си,но две големи ръце ме бяха прегърнали силно причинявайки ми лека болка.Обърнах се,за да видя Хари,който спеше спокойно.
Внимателно махнах ръцете му от себе си и станах от леглото.Взех дрехи от куфара си и се запътих към банята.Взех си кратък душ и облякох светли дънки и широка,плетена,бяла блуза.(снимка)Излязох от банята и сресах косата си.Беше права затова я оставих да се спуска свободно.Сложих си малко пудра и спирала,взех телефона си и излязох от стаята на Хари оставяйки го да спи.
Беше 8:10 и планът ми беше да ида в кухнята,но минах през поне 4 грешни коридора преди да попитам една от прислужничките,накъде трябва да тръгна.Щом влязох усетих приятната миризма на ябълков пай.Видях Ан,която седеше пред печката и Джема,която изяждаше ягодите от една паничка.Плахо пристъпих към тях.Джема ме забеляза и се усмихна широко.
-Ела,не се срамувай.-каза тя.
Седнах до нея на масата и се усмихнах притеснено.
-Как спа?-попита ме Ан.
-Прекрасно.-отвърнах и се усмихнах.
-Надявам се че нямаш против да сте заедно в стая?Предполагам че и в Сан Диего делите една стая?-усмихна се тя.
Погледнах я объркано.
-Мамо не.-изкашля се Джема,но аз разбрах какво казва.
Ахнах.
-Не!-казах засрамена.-Ние се познаваме от месец.Няма нищо между нас.-казах засрамена.
-Съжалявам.Мислех че..ами...той никога не е водил момиче и..помислих.-Ан заекваше,очевидно и стана неудобно.
-Няма проблем.-уверих я.
Точно когато искаше да каже нещо,Хари влезе.Той седна на стола до мен поглеждайки ме.Усмихнах му се сдържано,но той продължи да ме гледа безизразно.
В края на закуската Дан беше заспал на масата,Хари гледаше нещо на телефона си,подпрял глава и обърнат към мен.Ан и Джема обсъждаха нещо за сватбата,а аз бях подпряла брадичката си с ръце и гледах през прозореца.Левия ръкав на блузата ми се беше плъзнал надолу откривайки кожата ми.(Като на снимката)Усетих топлата ръка на Хари да минава по голата ми кожа и да дърпа ръкава нагоре.Погледнах го.Изглеждаше разсеян.Стори ми се изненадан от действието си.Очевидно го бе направил несъзнателно.Усмихнах му се,показвайки му че няма проблем.Той смъмри под носа си "Все едно" и стана избутвайки грубо стола си.
ESTÁS LEYENDO
Everything Changes.
Fanfic-Това са Зейн и Найл.-тя се здрависа с тях и им хвърли по една срамежлива усмивка.-,а онзи намръщен къдрокоско отзад е..-прекъснах го,приближавайки се до момичето. -Хари.-казах подавайки и ръка,изненадвайки не само другите,но и себе си. Тя плахо под...