Everything Changes.

~Пета глава~

В мислите на Хари:

Беше събота вечер,а ние киснехме пред телевизора.Огледах се наблюдавайки действията на другите.Найл,Ева и Лиз внимателно следяха филма,изкривявайки лицата си в различни гримаси в зависимост от сцената.Лиам и Луи редяха 3D пъзел на земята в ляво от телевизора.Крисчън,Чейс и Зейн бяха забили погледи в телефоните си,а бебето спеше спокойно в кошарата,седяща между креслото
и дивана.На същото това кресло Емили спеше свита на топка.Косите и бяха разпилени,беше облечена с къси широки панталони и бледо розов потник.Дори в съня си изглеждаше изморена и нямаше как да не е.Вече цяла седмица прекарваше поне по осем часа в залата заедно с напудрения хубавец.

След онази случка в тоалетната не си проговорихме повече.Аз не и говорех,просто защото съм задник.Нейните причини обаче може би са съвсем различни.

Беше 19:30,навън още беше светло и кипящо от живот ,но в къщата беше гробна тишина.Чуваше се само тихия звук на телевизора.След още 5 минути спокойна тишина някой звънна на звънеца настоятелно.Като верижна реакция станаха няколко неща.Бебето заплака,Найл се изпързаля от дивана докато Ева ставаше,за да вземе детето.Момчетата изпуснаха телефоните от ръцете си,Луи стовари ръката си върху пъзела,а Емили отвори очи стресната от многото шумове.Умора се изписа по лицето и,веднага щом погледа и се изясни.Елизабет стана,за да отвори и след секунди се върна следвана от тропота на токчетата на Алексис.

..

В мислите на Емили:

Алексис някак накара всички да излязат,а аз не исках да остана сама.Щяхме да ходим на кино,а след това на парти в една от колежанските къщи.С недоволня физиономея се качих,за да се оправя.

Докато се гримирах,Хари неканен влезе в мислите ми.След онази случка в понеделник не бяхме разменяли дори поглед.

Към 20:20 вече бях готова.Бях облечена съвсем обикновено (снимка),а косата си бях вързала на висока опашка.Грима ми се състоеше от пудра,спирала,черен молив и светло червено червило.Обух черни сандали и слязох долу.

Всички бяха готови.

.....

В мислите на Лиам:

Беше 22:00 когато паркирахме пред къщата,от която кънтеше силна музика.Филма,който Ева и Найл избраха да гледаме беше скучен и се радвам че свърши бързо.Слязох от колата и отидох от другата страна,за да отворя на Емили.Не беше казала дума цяла вечер.