Bonnie

Подаръка

Фокси се разхождаше. Всеки път когато минаваше по края стаята на Бони се чувстваше виновен. Един път когато минаваше покрай нея той до чу как Бони и Голдън Бони си говореха.

Голдън Бони:

-Бони защо оставяш Фокси да си прави шеги с теб? Постоянно ти страдаш.

Бони:

-Ами не искам да ги прави, но той е щастлив. Някои от шегите са му очевидни, но нарочно се хващам заради него и наистина ме боли от някои от тях. Само където тази с чесъна. Този път наистина ме заболя, а и плюс това той дори ме одари с куката си. Всичко ме боли.

Голдън Бони:

-Бони хайде стига не плачи. Аз ти виждам раните. Наистина са ти сериозни, но сега не плачи. Омолявам те. Не плачи. Всичко ще се оправи.

Фокси им чу целия разговор. Досега не знаеше, че шегите му са толкова сериозни. Бони го болеше, а той не знаеше и си мислеше, че са безобидни. Само където се оказаха доста опасни.

Фокси:

-Не биваше да го правя. Не биваше.

Фокси продължи на пред. След малко Той Бони влезе в стаята.

Той Бони:

-Добре ли сте?

Бони:

-Да добре сме, но кога ще можем да излизем от стаята и да си играем?

Той Бони:

-Ами няма да е скоро. Вие сте доста наранени. Особено ти Бони и то само заради Фокси, а пък върху теб Голдън Бони падна шкаф. Ако беше по - висок щеше да си счупиш гръбнака. Само, че и на двама ви ръцете са счупени. Много е сериозно. По-добре да си почивате и да не ставате.

Бони:

-Да добре. Разбираме те.

Той Бони:

-Радвам се.

Той ги целуна по челото. Накрая той излезе от стаята. След малко Фокси влезе в стаята. Бони и Голдън Бони спяха. Той седна до тях. След малко Бони се събуди и го видя. Той веднага се стресна от него. Фокси се наведе и му даде едно плюшено зайче.

Фокси:

-Ето заповядай взех го специално за теб.

Бони си помисли, че той отново се опитва да му направи шега.

Фокси:

-Бони виж това не е шега. Сериозен съм. Аз минавах покрай стаята ти и ви чух какво си говорите. Просто трябваше да ми кажеш и аз щях да спра, но в същото време и аз сам съм си виновен.

Фокси отново му подаде плюшеното зайче. Накрая Бони го взе и го прегърна. Оказа се, че това наистина не е шега. Той Бони беше до стаята и бе чул целия разговор. Накрая той влезе през вратата. Фокси веднага се стресна. Той Бони отиде до него и седна.

Той Бони:

- Аз те чух какво каза на Бони и искам да ти кажа, че и аз съжалявам. Не биваше да те удрям.

Той Бони погледна към Бони и го погали по главата.

Той Бони:

-От къде е тази играчка?

Фокси:

-Аз му я дадох, за да му се извиня.

Той Бони:

-Много мило, но вече не е нужно да се извиняваш.

Фокси:

-Така ли?

Той Бони:

-Да. Бони прощаваш ли му?

Бони с един плах глас каза:

-А...Ами да прощавам ти.

Фокси се зарадва, но не му личеше. Бони само леко се повдигна и веднага след това го прегърна. Фокси също го прегърна. След малко Фокси го пусна. Той Бони и Фокси излязоха от стаята, за да ги оставят да спят. Той Бони прегърна Фокси и отново му се извини за раните които му направи. Фокси също му прости и двамата се прибраха по стаите си.