I Hate And Love You

Първа глава

Казвам се Анабел. Приятелите ме наричат Бела. Имам руса коса, синьо-зелени очи и съм висока. Не съм от най-популярните, по-скоро съм от тези, които обичат да останат незабелязани в повечето случаи. Живея в Лондон с родителите ми - Елинор и Дейв и брат ми - Даниел. С него сме близнаци и се разбираме много добре. Споделяме си всичко.

Това е последната ми година в училище и ще завърша. Радвам се, защото ще се преместя в Ню Йорк и ще започна от начало само аз и най-добрата ми приятелка - Лена, след по-малко от три месеца. Планирали сме да се преместим там през пролетта и да започнем нов живот. Това са главно нещата, които трябва да знаете за мен, но естествено предстои Ви да научите още много.

Вървях по коридора на училището, за да стигна до стаята по физика, където беше часът ми. Влезнах и седнах на последния чин до Лена. Въпреки че това ми е любимият час, никога не обичах да сядам най-отпред. Минах покрай Браян, в който съм влюбена от вече две години. Говорели сме си и сме приятели, но не мисля, че ме харесва като гадже. На повечето тестове, по каквото е да е, той ме водеше е една или две точки. Може да се каже, че се състезаваме във всичко, но той печели повечето пъти.

-Хей, момиче! Как си? - попита ме Лена.

- Супер! Нямам търпение, че се махнем от този град след три месеца.

- Знам и аз се чувствам така.

Госпожата влезна и прекъсна разговора между мен и Лена.

- Здравейте, ученици! Днес ще се упражняваме, затова отворете учебниците си на страница 95.

Часът минаваше много бавно. По едно време тайно погледах към Браян. Видях, че се закачаше с Оливия като и пипаше косата и само се смееха. Това ме издразни много. Оливия има черна коса и носи очила. Има хубава фигура и горе-долу е красива. Не предполагах, че може той да я харесва. Почувствах се ужасно.

Изведнъж звънецът би и аз се втурнах към вратата. Исках да се прибера и да почна да плача на воля. Честно казано, нищо няма да стане, ако изпусна часовете днес.
Когато се прибрах, видях, че Лена ме е търсила. Звъннах й, защото сега им беше обедната почивка.

- Ало, Бела, къде си? Заради Браян и Оливия, ли избяга? Недей да се тревожиш, той е идиот.

- Лена, вкъщи съм и да, заради тях. Моля те ела като свършат часовете, много ми е гадно.