I Hate And Love You

Шестта глава

Събудих се от приятния мириз на Кам. Отворих очи и видях, че той си е сложил ръката на кръста ми. Погледнах към лицето му и видях колко сладичко спеше. Сега забелязвам колко красив е всъщност. Мисля, че наистина харесвам Кам повече от приятел. По едно време гласът му ме изкара от мислите ми за него.

- Добро утро, поспаланко - поздравих аз.

- Добро утро, красавице.

Мисля, че веднага, след като каза тези думи, на бузите ми се доби руменина. Сигурно се гледахме половин час.

- Хайде да ставаме, че съм много гладен.

При тези негови думи аз се засмях. Станахме от леглото и отидохме в кухнята. Предложих да направим палачинки и Кам радостно се съгласи. Когато правихме сместа, най-добрият ми приятел не пропусна да ме нацапа с брашно по нослето. Естествено, аз му го върнах. Да, настъпи бой с брашно, в крайна сметка и двамата бяхме целите в брашно. Направихме палачинките и седнахме да ги ядем.

- Ох, най-сетне, едва дочаках - каза Кам.

Извадих течния шоколад. Кам топна пръст в буркана и го допря до бузата ми.

- Май си се изцапала, Бела - подигра ми се Кам.

- Ха-ха, много смешно.

Протегнах се да взема салфетка да се избърша, но Кам ме спря.

- Остави на мен.

Той се приближи до бузата ми и я облиза. Пеперудите в стомаха ми не спираха да летят. Кам само ми се усмихна чаровно.

- Бел, искаш ли да отидем на лунапарк?

- Да, хайде.

Преоблякох се, защото бях цялата в брашно от боя току-що, и след малко с Кам бяхме в колата, пътуващи към най-бизкия лунапарк. Щом влезнахме в увеселителния парк, веднага задърпах Кам към влакетата.

- Хайде Кам, по-бързо.

- Спокойно, Бела. Ще се кажим на всичките влакчета.

Наредихме се на опашката. След дълго чакане, вече бяхме на влакчето. Когато започнахме да се спускаме, не спряхме да пищим като луди. Понеже много ни хареса, решихме да се качим още няколко пъти. След петия път, спрях да ги броя.

След цялата тази забава накарах Кам да ме заведе до мола, защото след две седмици имах рожден ден и исках да си купя рокля.