I Hate And Love You

Втора глава

На следващата сутрин се събудих от алармата ми. Веднага щом се събудих, се сетих за вчера как пипах плочките на Кам. Не знам как ще го гледам сега. Станах от леглото и отидох да си измия зъбите и да се среша. Не обичам да слагам грим, затова може да се каже, че съм готова. Облякох едни черни дънки и една тъмно червена тениска. Сложих си и шал. Трябваше само да си облека коженото яке и бях готова. Излезнах от стаята си и отидох в кухнята, за да видя какво правят момчетата. Те си говореха нещо и ядяха препечени филийки и аз също си взех.

- Добро утро, момчета.

- Добро утро, Бел - казаха те в един глас.

Брат ми стана и отиде да се приготви в стаята си. Останахме Кам и аз, насаме.

- Кам, моля те не казвай на брат ми за това, което стана снощи, защото само ще ми се подиграва.

- Няма проблем, Бел. Пък и на мен ми хареса, даже ще се радвам да го направим пак, но този път да стигнем по-далеч.

Ох, за малко да си помисля, че говори наистина.

- Ха-ха. Много смешно, Кам.

- Е, поне трябваше да опитам дали ще се хванеш.

Брат ми се появи и тримата отидохме пред къщата на Лена, за да тръгнем заедно за училище.

- Хей, хора - каза Лена.

- Здрасти, Лена - отвърнахме в един глас.

Щом стигнахме пред училището, видях, че Браян и Оливия се бяха хванали за ръце и се прегръщаха. Тримата ми приятели забелязаха това. Кам сложи ръката си на кръста ми и ме приближи максимално до него, когато минахме покрай тях. Видях, че двете влюбени гълъбчета ни изгледаха доста странно. Не знам какво му стана на Кам и защо го направи. Щом влезнахме, го попитах.

- Бел, знам, че го харесваш и е очевидно, че Браян се занимава с Оливия само защото иска ти да ревнуваш. Затова реших да го накарам и той да поревнува малко.

Сега, като се замисля, имаше смисъл.

- Добре, Кам. Тогава благодаря ти.

Видях, че Браян влезе в училището, затова целунах Кам по бузата. Май фалшивото ми гадже разбра какво имам предвид, затова ме прегърна силно и завъртя из въздуха. Аз пък започнах да се смея.

- Май се получава. Виж как почервеня от яд - каза Кам.

Денят в училище мина бързо и аз се прибрах вкъщи. Докато обядвах, чух, че някой ми прати съобщение.