I Hate And Love You

Трета глава

От седем дни с Браян сме гаджета. Наистина го харесвам и се чувствам приятно с него.

Бях в училище, пред шкафчето си, за да си взема нещата и да се прибера. Браян дойде и ме целуна неочаквано.

- Хей, скъпа.

- Хей, Браян. Искаш ли да дойдеш у нас и да правим нещо заедно?

- Ъъм... Няма да мога... - запелтечи той.

- Защо?

- Трябва да съм вкъщи, за да гледам малката си сестра.

- Добре, тогава ще се видим утре.

Прегърнахме се и тръгнах към вкъщи. Въпреки че Браян ми беше казал причината, имах чувството, че ме лъже. Щеше ли да е много лошо от моя страна, ако го проследя къде ще отиде? Знам, че ще изглежда, че му нямам доверие, но поне ще съм сигурна дали не ме лъже. За да не съм сама реших да викна и Лена. Знаех, че Браян сега е у тях, затова с Лена щяхме да се срещнем там, да поседим половин час, за да се уверим, че няма нищо, за което да се безпокоя и да си тръгнем.

След десет минути вече бях с Лена пред дома на гаджето ми. Скрихме се в храстите и зачакахме.

- Бел, мина половин час колко още ще стоим тук?

- Само още малко, Лена.

Миг след като казах това, видяхме Оливия да влиза в къщата на Браян. Какво по дяволите правеше тя тук?! Да не би още да има чувства към него или пък двамата се срещат? Само при мисълта за това ми стана тъжно. Трябва да съм сигурна, затова тръгнах към един прозорец.

- Бела, чакай. Трябва да сме внимателни, за да не ни видят - каза тихо Лена.

Покатерих се на едно дърво, за да виждам неговата стая през един прозорец. Лена ме изчака долу и не се качи. Погледнах през прозореца и веднага съжалих. Оливия, която беше само по бельо, беше върху Браян, който пък беше само по боксерки, и го целуваше. Ясно ми беше на къде отиват нещата, затова извадих телефона си и ги снимах. Все пак, колкото и да страдам, в крайна сметка трябваше да му отмъстя. Слезнах от дървото и с Лена тръгнахме да тичаме към нас. Не знам дали да плача, защото не се чувствам толкова предадена. Като, че имах предположение, че нещата в крайна сметка наистина щяха да приключат така.

Щом пристигнахме, отидохме веднага в моята стоя. По пътя се блъснахме в Дани и Кам, който май забеляза, че съм плакала. Отворих вратата на стаята и преди да се усетя бях почнала да плача. На брат ми, Кам и Лена им беше тъжно за мен, затова ме прегърнаха и тримата едновременно.